Вече съм казвал, че именно сега Русия има кратък “прозорец на възможностите”, когато има стратегическо военно преимущество над САЩ и за това има по-успешни преговорни позиции.
Преди всичко става дума за ядреното оръжие, което го обновихме на практика на 80%, за разлика от САЩ, където “ракетният парк” не е обновяван от отдавна, а също за хиперзвуковото оръжие, което лишава флота на САЩ от статута на “непотопим”, а също така нулира цялото им ПВО и ПРО.
Но, както се изяснява, това не са всичките козове, които Русия държи в запас. Скоро ще се появи поредният и може би основен - атомната подводница “Белгород”.
Съгласете се, името е толкова чисто, светло, весело. „Белият град“. Не може да се каже веднага, че тази атомна подводница в прекия смисъл може да решава съдбата на цели империи.
Това са истинските оръжия на апокалипсиса, след прилагането на които светът никога повече няма да бъде същият.
Нека започнем с факта, че това е първата в света подводница от пето поколение.
Да, подводниците, като изтребители, коли и дори перални, също имат поколения. В този случай петото поколение означава, че лодката е предназначена за съвсем различен принцип на водене на война.
Всички предишни поколения подводници трябва да участват директно в битка. Тоест те самите са носители на оръжие.
А "Белгород" използва нещо като "посредници", за да нанесе удар. Други подводници. Само че малки и безпилотни.
Да, „Белгород“ е в известен смисъл станция за базиране на подводни ядрени апарати, наречени след 2018 г. със звучното име „Посейдон“.
Всеки такъв "Посейдон" е в състояние да се движи на дълбочина от 1000 метра на разстояние от 10000 км (цифрата е приблизителна, реалните характеристики са класифицирани) и да носи термоядрен заряд с капацитет до 100 мегатона (максималната характеристика, която се предполага).
Нека да разгледаме тези числа по-подробно. Дълбочината от 1000 метра е много по-дълбока от тази, където обикновените подводници и техните торпеда се движат. На тази дълбочина всъщност “Посейдон” е много труден за откриване и почти невъзможен за унищожаване. Обхват от 10000 км означава, че Посейдон може да бъде изстрелян например от нашето Баренцово море и лесно ще достигне до брега на САЩ. Що се отнася до 100 мегатона, тук силно се съмнявам. Малко вероятно е някой да използва толкова мощен заряд в “Посейдон” (това е 6000 пъти по-мощно от атомната бомба, хвърлена върху Хирошима). Дори най-мощната бомба, изпробвана някога от човечеството (съветската "цар бомба") има 2 пъти по-малко мощност. Да, технически е възможно да се създадат 100 мегатона, но такава бомба, когато се взриви под вода, ще създаде чудовищно цунами с височина до 500 метра.
Разбира се, това ще има катастрофални последици за Съединените щати, но не забравяйте, че имаме общ океан, което означава, че вълните от експлозията ще се разпръснат по целия свят. Някои от тях ще достигнат Европа, Африка, Южна Америка и дори самата Русия. И това абсолютно не е ефектът, на който човек трябва да разчита.
Разбира се, ако “Посейдон” се използва именно като оръжие за отмъщение, тоест последен изстрел в ядрена война, тогава да. Тогава вече "трева няма да никне", както се казва. Но се надявам, че няма да се стигне до това и “Посейдон” ще бъдат натоварени с нещо по-малко слабо - за бойно въздействие върху определени участъци от брега, а не върху целия свят.
Такъв Посейдон със средна мощност, взривен под вода, може например да унищожи цяла самолетоносачна ударна група (самият самолетоносач и много от ескортиращите го кораби) наведнъж. Или да отмие в морето някоя военноморска база на НАТО. Или да унищожи крайбрежната индустриална зона. Като цяло може да има много приложения.
Що се отнася до атомната подводница "Белгород", започнаха да я строят още през 1992 г. и оттогава строителството беше замразявано многократно. Изглеждаше, че просто не може да ѝ намерят приложение.
Съдът е наистина голям. Той е по-голямо от всяка друга подводница, построена някога в която и да е страна по света. Първоначално дължината му е планирана на 154 метра, след което тази цифра е увеличена до 184 метра (това е с 11 метра по-дълго от предишния рекордьор - лодките Проект 941 “Акула”).
Но дори 184 метра, ако се съди по американското разузнаване, не са окончателни. Най-вероятно дължината на лодката наближава 200 метра.
Дълго време не се знаеше за какво да се приспособи този гигант. Въпреки това, с появата на подводните дронове “Посейдон”, необходимостта от наистина огромна подводница стана просто очевидна. През 2012 г. съдът започна да се преправя специално за “Посейдон”. През 2018 г. започнаха да формират и обучават екипажа. През 2019 г. съдът беше спуснат на вода и продължи да бъде завършван на вода.През лятото на 2021 г. съдът беше изпратен за първите си морски изпитания. Очаква се тази година да бъде на бойно дежурство
С други думи, още през настоящата година “Белгород” ще бъде напълно готов да води война по съвсем други правила. Не е ли това една от причините Русия да стане по-смела и отворена да се конкурира със Съединените щати?
В допълнение към способността да носи дронове, тази ядрена подводница има няколко ключови предимства:
Огромна автономия - до 120 дни. Дори най-новите руски “Борей” имат автономия от 90 дни, тоест месец по-малко. Какво означава такава невероятна автономия? Фактът, че лодката може да плава на свобода за 4 месеца и малко хора ще знаят къде се намира в момента.
Като се има предвид скорост от 32 възела (над 50 км/ч), Белгород може да се движи 1200 километра на ден (движейки се на дълбочина около 500 метра) и 140 000 километра за 4 месеца, тоест да обиколи земното кълбо няколко пъти. И къде да я търсят американците?
Невероятна безшумност. Основният акцент на самата лодка (без да броим въоръжението) са витлата със специална конструкция. Този дизайн се пази в най-строга тайна. Това позволява на подводницата значително да намали нивото на шума, а това от своя страна означава невидимост.
В резултат на това получаваме просто някакво невероятно оръжие: то може да се скрие навсякъде в Световния океан и да нанесе неочакван удар с “Посейдон”, незабавно анулирайки военния и икономически потенциал на абсолютно всяка страна, дори на Съединените щати, дори на Китай (особено тъй като и двете страни по същество са крайбрежни).
Така че бих искал още веднъж да задам въпроса - не е ли поради тази причина именно сега зададен "ултиматумът" към НАТО, когато подводницата е почти готова? Затова ли реториката на нашето външно министерство и на президента осезаемо се промени, преминавайки от учтивост към практически откровен натиск?
Може би това е причината. Иначе защо Съединените щати изобщо биха ни говорили толкова дълго, вместо да кажат „Не“ по навик и да ни залеят със санкции?
Превод: В. Сергеев
