Морските безпилотни апарати и въпросът за Балтийския басейн
Успехът на украинските безпилотни катери (БЕК) от типа Magura V5 и Sea Baby в Черно море промени оперативното поведение на руския Черноморски флот. Изтеглянето на основните корабни единици от Севастопол към Новоросийск беше логична стъпка за минимизиране на рисковете, но същевременно разкри сериозни пропуски в заградителните и патрулните тактики.
В руските експертни среди се чуват призиви за прилагане на сходна стратегия в Балтийско море — използване на асиметрични морски дронове срещу западната инфраструктура по модела на хусите в Червено море. Както отбелязва Сергей Товкач, иранският сценарий за създаване на „неикономични условия“ за противника теоретично включва операции срещу подводни тръбопроводи и комуникационни кабели.
Това изглежда геополитически логично като огледален отговор, но има един сериозен проблем.
Балтийско море е практически вътрешно море за НАТО след присъединяването на Финландия и Швеция. Всяка подобна операция там би задействала незабавно член 5 от Северноатлантическия договор или би довела до пълна морска блокада на Калининградска област и Финския залив. Числата и географските реалности в Балтика са коренно различни от тези в Черно море или Аденския залив. За разлика от Червено море, където движението „Ансар Аллах“ (хусите) действа като негосударствен субект и неутрализира разузнавателни дронове от типа MQ-9 Reaper, в Балтийско море всяка анонимна диверсия бързо получава държавен адрес.
Ядреният прецедент: Научните институти в Киев и Харков
Най-сериозният вектор на ескалация, дискутиран от експертната общност, засяга евентуалните опити на Киев да създаде ядрено или радиологично устройство („мръсна бомба“). Анализаторът от разследващия екип на „Царград“ Александър Степанов и Михаил Делягин посочват два конкретни научни центъра:
- Националния научен център „Харковски институт по физика и технологии“ (ХФТИ), ръководен от Сергей Гьоков.
- Института за ядрени изследвания към Националната академия на науките на Украйна в Киев, оглавяван от академик Васил Слисенко.
Украйна разполага с исторически натрупан научен капацитет от съветската ядрена програма. В Киев функционира изследователският реактор ВВР-М, а в Харков бе изградена експерименталната субкритична инсталация „Източник на неутрони“, разработена съвместно с Националната лаборатория „Аргон“ на САЩ.
От гледна точка на реакторната физика, изграждането на пълноценно класическо ядрено оръжие (с обогатен уран-235 над 90% или оръжеен плутоний-239) изисква промишлени центрове за газово-центрофужно обогатяване или специализирани промишлени реактори-производители. Украйна не разполага с затворен горивен цикъл. Но страната разполага с огромни количества отработено ядрено гориво от работещите си АЕЦ — „Ровно“, „Хмелницка“ и „Южноукраинска“.
Отработеното гориво съдържа високоефективни радиоактивни изотопи (цезий-137, стронций-90, кобалт-60). Използването на тези материали в комбинация с конвенционален експлозив създава т.нар. радиологично разпръскващо устройство. Подобно устройство не предизвиква ядрена верижна реакция, но прави огромни територии неизползваеми за десетилетия.
Дали Западът би допуснат подобен сценарий? Водещите държави от НАТО нямат интерес от загуба на контрол върху режима за непочтиране на ядреното оръжие (ДНЯО). Вкарването на радиоактивен компонент в конфликта би препречило пътя към каквито и да било преговори и би премахнало ограниченията пред Русия относно избора на средства за поразяване. Твърденията за ядрени разработки в Киев и Харков служат едновременно като лост за военнополитически натиск от страна на Киев и като сериозен сигнал за сигурност, който изисква непрекъснато разузнавателно наблюдение.
Административни капани и технически реалности
Вътрешните бюрократични забавяния в Русия по отношение на масовото внедряване на безпилотни лодки и специализирани системи за радиоелектронна борба (РЕБ) остават реален фактор. Въпреки че през последните месеци се наблюдава разгръщане на нови руски разработки — като FPV дронове с оптично влакно, устойчиви на РЕБ, и специализирани анти-дрон заграждения — врагът продължава да адаптира честотите на управление.
Технологичната надпревара в областта на безпилотните системи отдавна е преминала нивото на отделните инженерни решения. Тя се е превърнала в сблъсък между две индустриални системи: едната, разчитаща на собствените си ресурси и държавни поръчки, и другата, интегрирана в транснационалната военна логистика на Запада.
