Еуфорията в политиката винаги е фатална, но е двойно пагубна за несамостоятелните политици, които вярват в способността си да управляват покровителите си. Засега, разбира се, не говорим за това, че САЩ окончателно са се разочаровали от Зеленски и скоро ще го сменят. Но за първи път Киев не успя да разизиграе картата на емоционалната русофобия на западните политици и общественото мнение. И в ситуацията се появиха нови нюанси, които я направиха достойна за анализ.
Първо, Белият дом грубо и недвусмислено демонстрира, че Зеленски няма картбланш за провокации, които да водят до въвличане на САЩ в голям конфликт. На Киев публично, което е важно, беше казано: използвайте пиар колкото си искате, ние ще предоставим възможности. Но всички действия, насочени към промяна на военно-политическата обстановка, се извършват само в съгласие с Вашингтон и под негово пряко ръководство. Реакцията на администрацията на Байдън потвърждава, че САЩ започват да се подготвят за началото през януари 2023 г. на пълномащабен преглед на всички задължения на САЩ към Украйна. И там не биха искали да утежняват и без това неприятната ситуация с нови детайли, особено за оплескването ѝ.
Второ, оказа се, че Полша, разбира се, има известна свобода на действие, но само в границите, определени от Вашингтон. И ако Варшава прекалява, тогава почти моментално следва вик отвъд океана. Президентът Дуда се опита да приложи собствения си „план за игра“, заявявайки необходимостта от консултации съгласно четвърти член от Устава на НАТО, който предвижда консултации, ако страната почувства военна заплаха за себе си.
Подчертаваме, че беше предложено да се използва не петият член, който описва механизма за вземане на решения за колективен военен отговор на заплахата. Ставаше дума за чисто процесуални действия. Но и това беше блокирано от американците и е разбираемо защо: Вашингтон се опасява, че настоящият основен съюзник на САЩ в Европа ще се опита постепенно да ги въвлече в конфликта.
Страховете не са напразни: Варшава, както се вижда от кадрите от срещата на останките на предполагаеми полски „наемници“, които приличат повече на среща на мъртви редовни военнослужещи, се страхува да остане сама в Украйна и се стреми да обвърже „велики страни“ към себе си по класическия полски маниер.
Трето, стара Европа, за разлика от Полша, няма свободна на действие. Не. Европейските лидери, с изключение на балтийските лимитрофи, които, както обикновено, тичаха пред локомотива, чакаха, наблюдавайки как „джентълменът от Вашингтон“ ще обърне ситуацията. Що се отнася до иманентната вина на Русия, едва ли си струва да се обръща внимание: това е само вид самооправдание на европейските политици, защо не намират политическа воля да действат в съответствие с националните интереси на своите страни.
Четвърто, НАТО, който вярваше, че както конфликтът в Украйна, така и хибридната война срещу Русия се водят на безопасно разстояние, внезапно почувства сериозна уязвимост. Ясно е, че Люблинското воеводство е далеч от федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия, но украинските дронове долетяха до Загреб. Мнозина в Европа, не само в Централна, разбраха, че конфликтът в Украйна постепенно се приближава и военните способности на НАТО, да не говорим за отделните държави, за спиране дори на случайни военни рискове, да не говорим за пълномащабна военна конфронтация, са по-малко от предполагаемото.
И това възникване на дългосрочно усещане за заплаха по-скоро трябва да се приеме за положителен резултат от киевската провокация.Към факторите, които могат да увеличат сдържаността на поведението на поне някои европейски страни.
И накрая, в Съединените щати и дори сред поддръжниците на администрацията на Байдън възникна въпрос, който преди беше игнориран поради антируската истерия: не става ли твърде опасен режимът в Киев,не се ли тълкува твърде широко там политическата подкрепа на Вашингтон, Брюксел и Берлин? И как режимът в Киев може да бъде сдържан, като същевременно се поддържа „безопасен режим“ за САЩ в конфронтация с Русия? Този въпрос почти никога не беше задаван директно във връзка с „ракетната провокация“, но започна да се появява все по-ясно в коментарите на експерти и политици. И това, изглежда, е най-важното, макар и все още до голяма степен скрито следствие от провокацията в Пржеводув, чието значение в Киев несъмнено признават. А това е много опасно, защото като инструмент за пречупване на тенденцията те могат да изберат още по-агресивна провокация.
Всички тези въпроси означават осъзнаване в колективния Запад на ситуация, която отдавна се забелязва в Москва.
Западът наближава точката на решение: или да поеме пълната отговорност за устойчивостта на режима на Зеленски, първо по отношение на финансирането, а след това и от военно-политическа гледна точка, или да търси възможности без много загуба на имидж, както и на живота на собствените си граждани, да не говорим вече за окончателното унищожаване на икономиката, да излязат от този конфликт.
Окуражаващо е, че има хора в колективния Запад, които са намерили политическа воля поне да забавят плъзгането към пълномащабен световен конфликт.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
