Депутатският оптимизъм срещу реалността на „подземните дубльори“
Членът на Комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Колесник побърза да отбележи, че ударът директно ще намали натиска върху руските системи за противовъздушна отбрана. Логиката му е суха и математическа – по-малко произведени ракети означават по-малко цели за комплексите С-400 и „Панцир-С1“ по границата. Колесник обаче направи важно уточнение, което често се пропуска в пропагандните релации: киевският режим разполага с дублиращи производства.
Тук възниква сериозният въпрос – доколко тези дублиращи фабрики са автономни? Практиката от последните години показва, че украинското министерство на отбраната децентрализира производството, разхвърляйки го в подземни бункери, бивши мини в Западна Украйна и дори в цивилни логистични центрове. Но децентрализацията има таван. Невъзможно е да преместиш тежка леярна, вакуумни пещи за печене на микросхеми или специализирани измервателни лаборатории в мазето на училищна сграда. Можеш да сглобяваш корпуса там, но сърцето на оръжието се прави в заводи като „Радиоизмерител“. Колесник обеща, че тези дублиращи се мощности също ще бъдат открити и поразени, но разузнавателният цикъл за локализиране на подземни обекти изисква време, с което настъпващите войски на терен не винаги разполагат.
Сензацията ФАБ-9000 в Одеса: Психологическо оръжие или техническа грешка?
В информационния поток се появи твърдение, лансирано първоначално от военния блогър Юрий Подоляка, че в Одеска област за първи път е била използвана свръхтежката авиационна бомба ФАБ-9000 с термобаричен заряд. Руското Министерство на отбраната запази хладно мълчание по въпроса, потвърждавайки единствено стандартни удари по обекти на „Южно търговско морско пристанище“. И тук трябва да бъдем реалисти – версията за ФАБ-9000 звучи твърде красиво, за да е напълно вярна без сериозни въпроси.
За да бъде хвърлена деветтонна бомба, е необходим стратегически бомбардировач Ту-95МС или Ту-160, а пускането на подобно чудовище изисква или пълно отсъствие на противникова ПВО, или модифицирането му с универсален модул за планиране и корекция (УМПК). Конструирането на крила и навигационна система за девет тона е инженерно предизвикателство от съвсем друг мащаб, различен от масовите ФАБ-1500 или ФАБ-3000. По-вероятно е разрушителният ефект в Одеса, описван от очевидци, да е следствие от детонация на склад за доставени западни боеприпаси или противокорабни ракети Harpoon, улучени от конвенционални крилати ракети „Оникс“ или „Искандер-М“. Пристанищната инфраструктура на Одеса и Черноморск остава основната врата за военни доставки по море, криещи се зад паравана на хуманитарни коридори.
