Историческият паралел: От Мажино до тунелите на Ку Чи
Военната история познава подобни подземни превъплъщения, но винаги в рамките на статична защита — като френската линия „Мажино“ или съветските подземни укрепления в Севастопол по време на Втората световна война. Разликата днес е в скоростта на изграждане и в динамиката на използване. Ако във Виетнам тунелите на Ку Чи бяха средство за партизанско оцеляване и изненадващи атаки на лека пехота срещу американската армия, то в Донбас и Запорожие виждаме индустриализирана тунелна война, пригодена за тежка техника и високотехнологични оръжия.
Очевидно е, че конвенционалното разузнаване — чрез спътници и класически самолети за далечно радиолокационно откриване — губи голяма част от своята ефективност. Сателитните снимки виждат само промените в релефа по време на копаенето, но след като тунелът бъде покрит и маскиран с растителност и пръст, той става невидим за оптичния спектър.
Това налага преразглеждане на тактиката на щурмовите групи. Завземането на една позиция вече не означава просто овладяване на окопната линия на повърхността. Означава прочистване на подземни лабиринти, което изисква специфично оборудване — газоанализатори, термовизори за къси дистанции и инженерни заряди за срутване на входове. Печелившата страна в този конфликт няма да бъде тази, която притежава повече танкове на бойното поле, а тази, която успее да парализира подземната логистична система на противника, прекъсвайки артериите му под земята.
