Конспирацията на снежните човеци
(коледен разказ) Ако постоянно валеше сняг, хората никога нямаше да свършат нещо полезно. Снегът е опит за краен инфантилизъм на вселената. Симулация на вечното детство. Грандиозно фукане. Жесток метеорологичен нарцисизъм. Древните философи навремето си блъскаха главата върху жестокия проблем за случайността на човешкото битие. Тоест – дали Висшата сила, сътворявайки човека, е осъществила себе си или животът е просто страничен продукт на Голямата божественост. И понеже този въпрос не е получил отговор, отговор няма да получи и това, дали пък вселената целенасочено не ни бомбардира със сняг, за да ни покаже, че може, че просто й е весело, че така стоят нещата в неразбираемия от векове свят. От всичко казано има поне един позитивен извод. Когато дойде снегът, значи вече е време да спреш да бъдеш сериозен, да откриеш, че изминалите години са една безкрайна лъжа, да захвърлиш преструвката за различен живот и да се заемеш с основната задача на битието - пак да търсиш тайното място, на което снежните човеци са създали високотехнологична цивилизация, за да сe крият от вечно опикаващите ги кучета и да четат по звездите дали някога Вечната зима няма да дойде.
23.12.2012 18:10
