Александър Симов е журналист от вестник "ДУМА". Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. Интересува се от политика, блондинки и други магически явления
Журналистът от БНТ Камен Алипиев, покрай събора на Бузлуджа, събра накуп всичките си поетични способности, целия лиричен драматизъм на душата си и роди текст за това, че се надява неутронна бомба да помете събора на левицата.
28.07.2013 18:55
Тези дни Мая Манолова (която се оказа най-големият мъж в БСП, или поне човекът с най-мощните топки в парламентарната левица) бе заснета в един много интересен сблъсък с протестърите пред Министерския съвет. Гледах няколко пъти клипчето с нея, за да се убедя, че това, което ме порази, е истина. Оказа се, че сетивата ми не ме лъжат, както и анархистките ми инстинкти.
26.07.2013 17:31
Само за няколко часа във вторник срещу сряда ми звъннаха много мои роднини. Всички с един въпрос: "Къде си? Добре ли си?". Старият репортер безгрижно се бе настанил да пие бира с няколко приятели (офф, кого ли заблуждавам - бях си поръчал крушовица) и изобщо не очакваше този интерес към скромната си персона и то в часове, в които, според мита, който градя за себе си, аз отдавна трябваше да съм си вкъщи, задълбочен в томче от Тома Аквински и да се опитвам да проумявам мистериите на небесните въпроси.
25.07.2013 02:57
Иронично е, но точно когато трябваше да отварят бутилките с луксозно шампанско, да подреждат масите с черен хайвер и да раздават скъпи пури, точно когато трябваше да празнуват мига на своето ново политическо щастие, защото успяха още един път да пробутат своя либерален новговор (този път изчистен като романтична поезия на гимназист - ултрадобрите срещу олигархитята), "експертите на прехода" изведнъж изпушиха драматично и двама от най-видните в течение буквално на два дни написаха гневни опуси срещу целия свят и най-вече срещу Велислава Дърева и Достена Лаверн.
23.07.2013 03:50
На 20 юли 2013 година от този свят си отиде едно от най-големите имена на българската левица в последните 23 години, един много светъл ум, един човек, който хората още приживе бяха нарекли Стратега - Александър Лилов.
21.07.2013 17:15
Една статия в "168 часа" тези дни ми подейства като политическо откровение. Откровение, което като сън на дзен-монах ти разкрива природата на подменения живот, фалшът, който обитаваме и обществената перверзия, която се опитват да ни рекламират като съвсем нормална. В текста, озаглавен "Потомци на номенклатурата на протеста", се показва, че родственици на едни от най-висшите тоталитарни апаратчици сега са в редиците на "младите, красивите и съвременните" и най-вероятно викат с прегракнали гласове "червени боклуци". А те викат "червени боклуци" не само на ръководството на БСП, но и на всички онези обикновени и изтормозени хора, които, въпреки отвратителните ветрове на хаоса по време на прехода, не предадоха партията, към която са се числили дядовците на новооткритите протестъри.
20.07.2013 02:26
От няколко години насам човек може да полудее на всяка дата, която е свързана с Левски. Из форумите, социалните мрежи, дори в официалните медии се цитират дълги и обилни пасажи от неговото предсмъртно писмо, пишат патриотични клетви, кълнат се в неговата памет и разсъждават обилно върху текста.
19.07.2013 03:20
Трагедията в мини "Ораново" остана малко встрани от медийното внимание. Трудно е да се пребориш за малко минутки в повече, когато те конкурират протести на младите и красивите, пък и медиите са така революционно настроение, че не искат да знаят и за друга тема. Дори новината за психопатската гладна стачка на Едвин Сугарев бе по-напред в новините от смъртта на двама обикновени работника.
18.07.2013 12:57
Заглавието на този текст е вдъхновено от един култов разказ на Пелевин "Македонска критика на френската мисъл". В него се разказва за "новия руснак" Насъх Нафъков, който е култов герой и който разбива френската мисъл, както стрелят според легендата македонците - от кръста.
16.07.2013 09:02
Преди около седмица съвсем случайно си взех романа "Ветеран" на младия английски фантаст Гавин Смит. Той се оказа една интересно написана история за апокалиптично-технологично бъдеще, където хората водят дългогодишна война с някакви странни извънземни, а технологиите са превърнали самите човешки същества в полумашини.
15.07.2013 03:05
Датата 10 януари 1997 година завинаги се е запечатала в съзнанието ми. Факултетът по журналистика в София е съвсем близо до сградата на парламента, а ние, група второкурсници, които имахме упражнения по нещо наречено "Основи на фотографията", с фотоапарати от средата на 20-ти век бяхме пуснати из софийските централи простори, за да снимаме и да тренираме във великото изкуство на улавяне на мига.
13.07.2013 03:10
Шестима поети, известни най-вече на своя близък приятелски кръг, интелектуални сноби на свободна практика, щурмуваха вчера загражденията на парламента. Очевидно някои хора така схващат идеята на интелигенцията - да се държиш провокативно, дори и с цената на това, твоята ексцесия да стане онази малка искра, от която всички се опасяваме.
11.07.2013 17:01
Аз съм дете на прехода. Бях на 12 години, когато целият свят се преобърна и още не мога да се оправя от този шок. Възпитаваха ме за едно време, наложи се да живея в друго. Заради това вероятно светът ми стана интересен и никога не е преставал да бъде.
10.07.2013 03:33
След Харта 2013 година, която беше опит да се опипа почвата за идеологически наратив на протестите (всичко е идеология на този свят, дори идеята, че идеологиите са мъртви), най-накрая, след дълго чакане и два дни след включването на президента в инженерната битка за конструиране на нова десница, истинският идеологически текст се появи в целия си блясък.
08.07.2013 02:41
Понякога имам усещането, че идеята за свикване на Велико народно събрание е като ментален вирус, който покосява съзнанията на хората във възможно най-непоходящите моменти. Това е някакъв постоянен политически демон, чиято сила нарасна в последните 10 години, защото при всяка обществена криза или недоволство, от обществените сенки винаги излиза някоя фигура, която почва като пациент в психиатрия, останал без хапчета, да се дере: "Велико народно събрание! ВНС! ВНС!".
07.07.2013 20:39
Този, който по конституционни правомощия трябва да е обединител на нацията, метафора за нейното единство, страж на колективния интерес, а именно президентът Росен Плевнелиев, най-ясно демонстрира, че тя (нацията) вече е драматично разделена и несъбираема поне в обозримо бъдеще.
05.07.2013 23:13
Тези дни пред погледа ми попадат постоянно някакви статии, в които представителите на протестиращите с драматичен ужас се питат защо световните медии не насочват поглед към тях и не ги отразяват. Този въпрос придобива толкова драматична тоналност в отделни текстове, че човек започва да се пита какво е това - неистова суета или някаква провинциална представа, че западните медии са нещо като някаква глобална бТВ, където да им обръщат внимание с артистичен драматизъм и пищно повдигане на емоционалния градус.
05.07.2013 05:54
За да може човек да запази здравия си разум непокътнат и невинен като сълза на ученичка на Майка Тереза, е задължително да прави две неща в тази налудничава епоха, където количеството на белия шум е най-големият убиец на нервни клетки:
04.07.2013 04:05
Изборите поставиха една интелектуална загадка, над която е добре софийските протестиращи да се замислят. На балотаж във Варна отидоха кандидати, които бяха определени от политолози като "хора на статуквото". Този, който трябваше да мине за лице на новото, различното и не знам какво си, остана трети. А всичко това, съчетано с ниската активност, е като политически пъзел, който трябва да бъде разгадан, за да се опитаме поне за малко да разберем тези налудничави и бурни времена.
01.07.2013 21:51
Ще бъда честен и веднага ще призная, че никога не ми е пукало особено за десницата в България. Това пространство, освен че ми е скучно като безкрайна американска сапунена опера, в годините на прехода се свръхзадръсти от политически субекти, а от един момент нататък просто заприлича на психиатрия, която е изпаднала в остър недостиг на антидепресанти.
01.07.2013 12:35
Тези дни видях името си, където най-малко очаквах. Видях го във вестник "Труд" и то в политически анализ, посветен на развълнуваните софийски улици и протеста, който от две седмици е тема номер 1. Анализът е на журналиста Веселин Стойнев, който е написал един драматичен, напрегнат, гневен текст и някъде в цялата пушилка, която вдига и посред целия театрален гняв видях следния абзац:
29.06.2013 01:54