Забранен е интернет достъпът от персоналните компютри на служителите, в същото време е разрешен достъпът до ограничен брой сайтове на определени чиновници. Анулирани са всички преводни нареждания, които не са довършени, и са обработени всички получени преводи. Направена е веднага ревизия на всички касови наличности, както и тези в банкоматите. Прибрани са служебните коли на служители, събрани са всички печати. Сменено е дружеството за охрана на поделенията на банката в столицата и провинцията с друго, избрано от квесторите. Преустановен е достъпът на членовете на управителния и надзорния съвет до банката, както и на техни приближени. Запечатани са касите, кабинетите на изпълнителните директори, както и всички трезори и архиви.
Уведомени са кореспондентските банки, които са 225 на брой, за затварянето на банката. Прекратени са и всички правомощия.
Военни и енергийни фирми са поискали да се издължат предсрочно
Драстичен скок на кредитите, отпуснати от КТБ на близки до мажоритарния собственик фирми. Това отчитат квесторите, изпратени в Корпоративна търговска банка на 20 юни от БНБ. В четвъртък те публикуваха доклада за текущото състояние на затворената банка. Само за три месеца - от март до юни 2014 г., вътрешните кредити на КТБ са нараснали от 2,5% на над 33%. Голям дял в скока имат 205 млн. лв., насочени към дружеството "Бромак" на Цветан Василев. 125 млн. лв. са раздадените кредити само за първите 20 дни на юни.
Докладът обаче на този етап не дава отговор на основния въпрос - колко е капиталовата дупка в банката и колко пари ще са нужни за нейното оздравяване. Към 30 юни депозитите в банката, които останаха затворени заради специалния надзор, са 6,319 млрд. лв. Което поставя въпроса за ликвидността на КТБ, в случай че всички вложители тръгнат да си теглят парите, след като банката отвори врати.
През инфарктния за КТБ юни депозитите са намалели с 693 млн. лева, пише в доклада на квесторите. Само за седмицата между 13 и 20 юни сметките в КТБ обаче са олекнали с 907 млн. лева, сочи статистиката на БНБ. Причина за разминаването на цифрите е, че до 13 юни в банката са влизали пари под формата на депозити.
През юни качеството на кредитния портфейл е влошено, сочи още ревизията. Към края на месеца кредити в размер на 498,3 млн. лева, или 8,98% от портфейла, са класифицирани като нередовни. Към 31 май техният размер е бил едва 1,59%. За сравнение, в края на юни 2014 г. лошите кредити за цялата българска банкова система са 10,57%, отчита статистиката на БНБ. Нарастването на лошите кредити в КТБ е 5,8 пъти само за месец. Причината е допуснати просрочия, отчитат одиторите.
Най-съществено е нарастването на класифицираните кредити в група "под наблюдение" - които закъсняват с 1 месец. Те са скочили 8,8 пъти, или с 386,8 млн. лв. Кредитите в група "необслужвани" (забавени над 2 месеца) са с ръст от 25,5 млн. лв., или 4,2 пъти повече спрямо началото на юни.
В същото време обаче капиталовата адекватност на КТБ остава висока - 10,54%, при изисквана от БНБ 12 на сто.
Квесторите са констатирали, че организацията по управлението на кредитните процедури е била силно централизирана. Това означава, че само няколко души са имали думата при отпускането на заеми. В същото време служителите в звеното за анализ и контрол на риска са били твърде малко. Освен това в кредитните досиета не се съдържат детайлни анализи на финансовото състояние на кредитополучателите, което допълнително утежнява възможността за надеждна преценка на състоянието на кредитната експозиция, пише в доклада. В много случаи декларациите за икономическа свързаност на кредитополучателите не са актуализирани. Тази ситуация е довела до риск от възникване на загуби вследствие на ненавременното идентифициране на потенциални проблеми по отношение влошаването на кредитните експозиции, което вече се наблюдава в периода на квестурата, се казва в доклада.
При кредитополучателите с просрочия към края на юни се очертават условно две групи - едната с потенциални възможности за намиране на работещи решения, и друга - с все още неизяснено финансово състояние и възможности за плащане. В доклада е отразено, че има доста случаи, когато кредитополучатели са изявили желание да погасят по-големи части от задълженията си или да ги изплатят. Тези случаи се разглеждат индивидуално. Голяма част от тях са сумите, които постъпват по сметките, да бъдат използвани за погасяване на заема. Тези искания се разглеждат от квесторите и ще бъдат обект на отделно обсъждане и анализ. След което ще бъде отправено запитване до БНБ, пише в доклада.
Ако това обаче не бъде направено по-скоро, се налага начисляване на просрочена лихва и главница. Което пък води до увеличаването на необслужваните задължения, които се превръщат в лоши кредити.
Основната част от исканията за прихващане са свързани с големи фирми от Военнопромишления комплекс, енергетиката и дружества, свързани с производство и доставка на горива, констатират квесторите.
Особено внимание се обръща на въпроса за освобождаване на обезпеченията по вече издължени кредити. Целта е да се запази интересът и имиджът на изправните кредитополучатели. За целта се обработва всяко искане за вдигане на обезпечения, извършва се детайлна проверка дали са налице изискуемите предпоставки за освобождаване на съответното обезпечение и се предприемат действия в тази насока, отчитат квесторите.
От общо 672 служители на банката 35 са напуснали след затварянето й от БНБ. Това е станало по взаимно съгласие.
Ройтерс: Инвеститори плашат със съд
Чуждестранни инвеститори, които са купили облигации на КТБ, са готови да съдят България, ако банката фалира. Инвеститорите притежават деноминирани в долари книжа и ще заведат съдебно дело срещу българското правителство, ако задълженията им бъдат просрочени, съобщи Ройтерс, позовавайки се на два свои източника.
Падежът на облигациите за 150 млн. евро настъпва на 8 август, а преди дни Ройтерс цитира източници, според които КТБ няма да ги погаси заради специалния надзор, под който е поставена от БНБ. Ако банката бъде обявена в несъстоятелност, тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи.
Група облигационери, в която влизат хедж фондове и институции от САЩ и Европа, е сформирала комитет и е наела свое представителство в България, в случай че КТБ изпадне в неплатежоспособност, съобщават източниците на Ройтерс.
Правителството и БНБ са уверили облигационерите през юни, че парите им са защитени и ще им бъдат изплатени. Ако това не се случи обаче, ще бъде лош сигнал за инвестиционния климат в България и ще да доведе до увеличаване на разходите по емитирането на държавен дълг, посочва единият източник - мениджър в базиран в Лондон хедж фонд, пожелал анонимност.
Хедж фонд мениджър посочва, че сумата, която трябва да бъде изплатена на облигационерите, е сравнително малка - между 50 и 75 млн. долара.
Решават на 10 септември кога ще отвори банката
Управителният съвет на БНБ разпорежда на квесторите да създадат специален екип, който до 15 септември 2014 г. да подготви кредитните досиета за одиторска оценка и да съдейства във взаимоотношенията с кредитополучателите. Трябва да се предприемат и съответните действия спрямо длъжници, които не обслужват редовно своите задължения към банката. Освен това екипът трябва да подготви и предложи на БНБ проект на покана към акционерите, в който да им се поискат пари и подкрепа за КТБ.
Поставената под специален надзор банка може да не отвори и на 21 септември, става ясно от съобщението на БНБ. До този извод се е стигнало, след като са разгледали представения от квесторите на трезора отчет за финансовото състояние на КТБ към 30 юни. Управителният съвет на БНБ възлага на изпълняващия длъжността подуправител, ръководещ управление "Банков надзор", до 10 септември 2014 г. да внесе в УС на БНБ предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ. По закон този надзор може да продължи 6 месеца - до 21 декември.
