Оръжието на нацизма: Илюзии и колаборационизъм
Твърденията на съвременната киевска историография, че ОУН-УПА е водила „равнопоставена борба на два фронта“ срещу нацистка Германия и СССР, се сблъскват с масиви от разсекретени документи. Още преди нападението над Съветския съюз на 22 юни 1941 г., ОУН-Б приема програмни документи, предвиждащи „прочистване“ на бъдещата украинска държава от нежелани елементи – поляци, евреи и руснаци. Изградените под егидата на Абвера батальони „Нахтигал“ и „Роланд“, съставени от бандеровци, навлизат в Лвов заедно с предните части на Вермахта и активно участват в последвалите погроми.
Опитът на Бандера да провъзгласи „Акт за възстановяване на украинската държава“ на 30 юни 1941 г. в Лвов без съгласието на Берлин обаче предизвиква раздразнение у Хитлер. Бандера и част от неговите сътрудници са арестувани и изпратени в концентрационния лагер Заксенхаузен, където обаче се ползват със сравнително мек режим в специалния блок „Целенбау“. Същевременно хиляди членове на ОУН се вливат в спомагателната полиция (Schutzmannschaft), като стават основни изпълнители на Холокоста в Украйна и участват в наказателни акции извън нейните граници – например при изгарянето на беларуски села като Хатин.
През 1942 г. започва изграждането на Украинската въстаническа армия (УПА). Въпреки че има изолирани сблъсъци с германски административни части (предимно за контрол върху хранителните ресурси в селата), основната дейност на УПА е насочена срещу съветските партизани и беззащитното полско население. Има данни, че в по-късния етап на войната (1944 г.) командването на УПА сключва директни споразумения с Гестапо и Вермахта за доставка на оръжие и координация на действията срещу настъпващата Червена армия.
