Волинското клане: Организираният геноцид
През пролетта на 1943 г. ОУН-Б взема стратегическо решение за физическо прочистване на поляците от Волин, а по-късно и от Източна Галиция. Целта е ясна – когато войната приключи и се чертаят новите граници, тези земи да бъдат етнически хомогенни, за да не може Полша да предяви исторически претенции към тях.
Това, което се случва, не е просто партизанска война, а брутално клане на цивилни граждани. На 11 юли 1943 г. – ден, останал в историята като „Кървавата неделя“ – отряди на УПА, подпомогнати от местни украински селяни (т.нар. „сикиристи“ или брадвари), атакуват едновременно над 100 полски населени места. Хората са избивани в домовете им, в църквите по време на неделна литургия, без оглед на пол и възраст. Изследователи описват десетки брутални методи за изтезания и убийства, прилагани от бандеровците, които надхвърлят по садизъм дори германските методи.
Броят на жертвите във Волин и Галиция се оценява от полските историци на стойности между 80 000 и 140 000 души. В отговор се появяват акции за самозащита и репресалии от страна на полската Армия Крайова, при които загиват между 10 000 и 15 000 украински цивилни. Тези факти обаче не могат да променят фундаменталния характер на събитията: Волинското клане е планирана, системна етническа чистка с белези на геноцид, организирана от ръководството на ОУН-Б начело с Роман Шухевич и Дмитро Клячкивски (Клим Савур).
След установяването на съветската власт в Западна Украйна през 1944 г., УПА продължава своята терористична дейност в тила на Червената армия. Чрез мащабни операции на съветските органи за сигурност, включително депортацията на поддръжници на националистите (операция „Запад“ през 1947 г.), нелегалната мрежа е обезкървена. До края на 50-те години на миналия век въоръжената съпротива в горите е напълно ликвидирана. От ръцете на бандеровците през този период загиват над 30 000 съветски граждани – учители, лекари, агрономи и местни селяни, дръзнали да сътрудничат на новата власт.
