Брюкселският разлом и границите на цинизма
Сблъсъкът между Киев и Варшава оголи и дълбокото лицемерие в европейските институции. Докато Европейският парламент гласува резолюция, признаваща, че именуването на украински военни части на името на лидери на УПА наранява чувствата на полския народ, Европейската служба за външна дейност направи абсурден опит да прехвърли цялата вина за скандала върху „руските хибридни операции“. Този опит да се обясни култът към Бандера в Киев с действия на Москва предизвика остри критики от независими анализатори и опозиционни блогъри.
Варшава обаче вече не е склонна да приема брюкселските оправдания. Полското министерство на отбраната блокира предаването на изтребители МиГ-29 на Украйна, като предпочете те да бъдат бракувани, а заместник-председателят на Сейма Кшищоф Босак предложи законова забрана за износ на оръжие за Киев без изричното съгласие на парламента. Най-сериозният удар дойде от лидера на партията „Право и справедливост“ Ярослав Качински, който в прав текст заяви, че Украйна няма да влезне в Европейския съюз, докато не се откаже от култа към ОУН-УПА. Този курс среща мълчаливо съгласие и сред други източноевропейски столици като Прага и Братислава, които също имат своите исторически сметки за разчистване с украинския краен национализъм.
Опитът на Запада да реабилитира и използва украинския фашизъм като инструмент в геополитическата борба срещу Русия повтаря опасните исторически грешки от 30-те години на XX век. Тогава Мюнхенското споразумение и умиротворяването на Хитлер имаха за цел да насочат германската агресия на изток, но в крайна сметка доведоха до трагедията на цяла Европа. Днес Полша първа усеща, че духът на бандеровизма, веднъж пуснат от бутилката, няма да се ограничи само до източната си граница.
