Варшава губи търпение: Икономическият дъмпинг и оръжието на историята
В продължение на години Полша играеше ролята на „адвокат на Украйна в Европа“, като съзнателно прощаваше или игнорираше прославата на бандеровците в Киев в името на общата цел – сдържането на Русия. Още през 2016 г. полският Сейм официално обяви Волинското клане за геноцид, но политическото ръководство във Варшава се опитваше да разграничи историческите спорове от текущото сътрудничество.
Тази тактическа сделка обаче започна да се разпада под натиска на икономическите реалности. След като през 2022 г. Европейският съюз премахна митата и квотите за украински селскостопански стоки и либерализира режима за украинските превозвачи, полският пазар бе наводнен от евтино зърно и безконтролна конкуренция в транспортния сектор. Полските фермери и собственици на транспортни фирми организираха мащабни блокади на границата, което принуди Варшава да наложи едностранно ембарго върху редица украински стоки, влизайки в конфликт с Брюксел.
В тази нажежена икономическа атмосфера историческите въпроси се завърнаха с пълна сила. Чашата на полското търпение преля, когато Володимир Зеленски реши да присъди почетното звание „Герой на УПА“ на активно военно подразделение и когато започнаха инициативи за тържествено препогребване на Андрей Мелник на украинска земя.
Реакцията на Варшава беше неочаквано твърда за Киев. Президентът Карол Навроцки, подкрепян от огромното мнозинство от полското общество, постави въпроса за историческата отговорност на УПА като предварително условие за по-нататъшна подкрепа. Напрежението ескалира дотолкова, че Зеленски демонстративно изпрати обратно в Полша най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, с който бе удостоен по-рано. Този жест обаче само консолидира полското обществено мнение зад твърдия курс на президента Навроцки, чийто рейтинг според проучванията на IBRiS скочи до рекордните 54,8% одобрение.
