„Къде отиде Европейският съюз“, пита се наблюдателят на Le Figaro Иван Риуфол, отбелязвайки, че Брюксел, изправен пред коронавирусната епидемия в края на февруари, така и не реши въпроса за координирането на средствата за борба с нея.
В ситуация на масово нахлуване на мигранти, поощрявано от турския президент Ердоган, ЕС е също безпомощен. Отговорите, предлагани от Брюксел на предстоящата финансова криза, изглеждат също толкова нечетливи. В същото време привържениците на съюза не се изморяват да възхваляват неговите достойнства, не щадят обиди за онези, които забелязват, че този „клуб на технократи и лъже-свещеници“ само допринася за несигурността на хората, без да разбира нищо от наближаващото идване на новия световен ред.
Както отбелязва авторът, ЕС винаги е разглеждал нациите като пречка за своето господство, а границите като пречка, която трябва да бъде преодоляна. В резултат на това вирусът Covid-19, пристигащ от Китай „свободно се разхожда“ в прокарваното от Джордж Сорос „Отворено общество“*, докато така наречените „бежанци“ са готови да продължат настъплението, за да се присъединят към него.
„Независимо дали това харесва на лудналите по отношение на глобализацията или не, но увеличаването на кризите - санитарна, миграционна, икономическа – в голяма степен е резултат от глобализацията и премахването на местните характеристики“, сигурен е Риуфол.
В понеделник Еманюел Макрон призова лидерите на ЕС да "предприемат спешни мерки за координиране на усилията в областта на здравеопазването, научните изследвания и икономическите мерки на реагиране". В същото време, както подчертава авторът, политиката за борба с епидемията във Франция няма нищо общо с италианската стратегия, където правителството разпореди на 60 милиона жители да останат вкъщи до 3 април. Френските власти, напротив, доскоро вярваха, че ще могат да ограничат епидемията възможно най-много, разчитайки на надеждността на медицинските структури.
Комбинацията от няколко заплахи изисква специфични защитни мерки, които да отговарят на реалностите на всяка страна, убеден е Риуфол. Според него е глупаво да се твърди, че глобализацията няма нищо общо с пандемията и че границите не са защита срещу нея. Както припомня авторът, Китай успя да локализира вируса, като взе решение за ограничения, Доналд Тръмп затваря вратата на САЩ за европейци за един месец, Израел налага карантина за граждани на високорискови страни, а много европейски държави си възвръщат контрола на границите. Както отбелязва авторът, Италия и Франция бяха заразени с вируса за толкова кратко време именно защото сметнаха за излишно да въвеждат ограничения навреме.
Наблюдателят счита, че основното предимство на новия вирус е способността му да открива „заразеността на слабите духом с идеологията на глобализацията“. Последната авторът счита за по-опасна от смъртоносната епидемия, продължителността на която обещава да бъде ограничена.
Култът към индивидуализма и правата на човека принуждава привържениците на глобализацията да не правят разлика между културите и цивилизациите, подчертава Риуфол. Тази идеология принуждава Европа да не вижда опасностите от ислямизма зад „трогателните оплаквания на бедните“ и да се съгласява с исканията на „изнудвача“ Ердоган, който заплашва да нахлуе в Стария свят с орди бежанци.
Още едно предупреждение за опасностите от прекомерното влияние на финансовия сектор в глобализираната икономика беше сривът на фондовите пазари в понеделник. Всичко, което се изискваше, беше паниката заради коронавируса, в допълнение към войната на цените на нефта между Русия и Саудитска Арабия. Търговската политика, която навремето тласна френските компании да прехвърлят производството в Китай и други по-евтини страни, се превърна в катастрофа.
Днес капитализмът, който поставя печалбата над човешките и социалните задължения, вече не може да се счита за модел, убеден е авторът на статията. Според него в допълнение към нациите и границите, държавният суверенитет е призован също да заеме своето законно място, което ще позволи на страните да управляват собствените си ресурси.
Тези велики сътресения, съюзници на които станаха безредиците, несправедливостта и насилието, породени от „объркалата пътя“ система, все още не са приключили, припомня журналистът. „Прогресизмът в планетарен мащаб“, олицетворение на който стана макронизма, породи крехки, конфликтни и потънали в дългове общества, в които героите вече не се почитат, а търсещите мъст малцинства, се явяват в образа на жертви.
Общинските избори във Франция бяха навременното напомняне, че ред лицето на "безумния глобализъм" е необходимо да се върнем към корените, близостта и солидарността на местно ниво, каза наблюдателят. В този смисъл би било жалко, ако коронавирусът разубеди избирателите да гласуват, заключава Риуфол.
* Фондация "Отворено общество" е организация, чиято дейност се счита за нежелана на територията на Руската федерация с решение на Генералната прокуратура от 26.11.2015 г.
