Преди дни министърът на външните работи на Франция Жан-Ив Льо Дриан заяви, че е дошло време да се разрешат разногласията в отношенията между Москва и ЕС. Неговите думи бяха една от последните прояви на „задълбочаващите се пукнатини в по-рано единната икономическа кампания на Запада срещу Русия”, пише CNN.
Докато Париж „опипва почвата”, американските законодатели се върнаха над работата по двата нови законопроекта за антируските санкции. Но политиците и анализаторите се съмняват дали едностранните ограничения са ефективен отговор на „авантюрите” на Владимир Путин, особено на фона, че тези санкции могат да нарушат отношенията на САЩ с техните търговски партньори и съюзници, отбелязва телевизионният канал.
Вашингтон и неговите съюзници внесоха първия пакет икономически санкции през 2014 година. Тези мерки трябваше да накажат Русия за „анексията” на Крим и подкрепата на опълченците в Източна Украйна, напомня CNN.
Оттогава Москва създаде „валутна и фискална крепост”, която поставя стабилността над икономическия ръст и служи за твърдина на руския суверенитет. Тя също така помага на Кремъл да издържи санкциите по-добре, отколкото очакваха много аналитици, твърди статията.
С помощта на такива „умели технократи”, като директора на Централната банка Елвира Набиулина, Путин създаде основата, която трябва да огради Кремъл от външен натиск, в това число от санкции и да укрепи способността на руската икономика да издържа бъдещи икономически бури, били те падение на цените на петрола или глобална криза, разсъждава CNN.
„Всъщност реакцията на Путин за санкциите бе такава: ние инвестираме, растем и харчим по-малко, но увеличаваме своите резерви, за да мога да продължа своята агресивна политика”, предполага старшият сътрудник от Атлантическия съвет Андерс Ослунд. Неговата специализация е руската икономическа политика.
Въпреки приятелската риторика между Тръмп и Путин, напрежението продължава да расте, както „набира обороти новата надпревара във въоръженията”. Руският президент съобщи, че страната му ще произвежда ракети, попадащи под забрана в рамките на ДРКМО, а след това обеща да даде „симетричен отговор”, след като САЩ проведоха изпитания на по-рано забранени ракети, обръща внимание CNN.
Но, според канала, увеличаването на военната мощ, а също така „чуждестранните авантюри в Сирия, Венецуела и Украйна не са единствените признаци, че Кремъл „се готви за сериозни изпитания”. В течение на целия живот на Путин Русия преживява редица икономически кризи: разпада на Съветския съюз, финансовия крах от 1998 година, световната криза от 2008 г и съвсем скорошната рецесия от 2014 година.
„Когато Путин гледа на икономическите проблеми, мисля, че на първо място не го интересува ръстът, а издържането в условия на криза”, смята Кристофър Милър, доцент от американския университет „Тафтс”, чиито изследвания са посветени на руската икономика.
От 2014 година Русия увеличи валутните си резерви до „главозамайващите” 500 милиарда долара (четвърто място на света), погаси външния си дълг, установи плаващ курс на рублата, за да повиши конкурентоспособността на износа си. Освен това страната проведе дедоларизация на активите си, за да „се изолира” от финансовата система на САЩ и да балансира държавните разходи и доходи, подчертава CNN.
Но политиката на Кремъл има своята цена и „удря по портфейла на обикновените руснаци”. От 2014 година БВП расте много бавно, защото реалната работна заплата в Русия през последните години не се е изменила, а задълженията на потребителите през този период се е удвоила. Правителството планира да изразходва трилиони рубли за национални проекти, за да стимулира икономиката, но те „едва ли ще повлияят значително на икономическия ръст”, смята телевизионния канал.
И ако скоростта на ръста остане ниска, то в бъдеще съкращението на икономиката ще подкопае способностите на Русия да се конкурира на световната арена с бързо развиващите се страни. Милър описва ситуацията по следния начин: „Вие получавате външната политика сега, но след това губите влияние”.
Няколко западни експерти смятат, че протестите в Москва и слабият икономически ръст вътре в страната са признаци на надвисналите над Кремъл неприятности. Но макар и може би „путинският” режим да се притеснява от дългосрочните последици, той не разглежда тези проблеми като криза, изискваща неотложно решение, разсъждава CNN.
„Путин се вълнува от макроикономическата стабилност, защото той обръща особено внимание на суверенитета и той иска да контролира населението с други методи. Той не се грижи за темповете на ръст”, казва Ослунд.
Руският президент търси алтернатива на глобалната банкова платежна система SWIFT и се стреми да установи по-тесни връзки с Китай. Затова и става ясно, че отчуждението от западния глобален икономически клуб няма особено значение за Путин, смята телевизията.
Политиците в Европа и Америка продължават да обсъждат най-добрият подход към решаването на проблемите на „реваншистка Русия. Но те не могат да игнорират „икономическите бастион”, които са създали Путин и ръководството на Кремъл. „И ако САЩ приемат по-нататъшните санкции самостоятелно, без съгласието на своите съюзници и търговски партньори, това може да навреди на трансатлантическите отношения, които и без това са разклатени от непредсказуемото управление на Тръмп”, предупреждава CNN.
Превод: В.Сергеев
