Структура на ядрената триада и модернизационният праг от 92%
Според предоставената информация, делът на съвременното оръжие в руската ядрена триада вече е достигнал 92%. За сравнение, стратегическите сили на САЩ в момента преминават през труден и скъпоструващ процес на подмяна на остаряващите междуконтинентални балистични ракети Minuteman III с новата система LGM-35A Sentinel, чиято пълна оперативна готовност се забавя поради преразход на бюджета и технически проблеми.
Руският стратегически арсенал включва три основни компонента:
- Наземен компонент: Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН) завършват превъоръжаването с подвижни и шахтови комплекси „Ярс“, както и поетапното въвеждане на тежката течностна ракета RS-28 „Сармат“ и хиперзвуковите планиращи блокове „Авангард“.
- Морски компонент: В състава на Военноморския флот влизат атомните подводни крайцери от проект 955А „Борей-А“, оборудвани с балистични ракети „Булава“, както и специалните подводни носители за автономните торпеда с ядрена енергийна установка „Посейдон“.
- Въздушен компонент: Модернизация на стратегическите ракетоносци Ту-160М и Ту-95МСМ, пригодени за изстрелване на крилати ракети с голям обсег Kh-101 и Kh-102.
Автоматизация, роботика и невронни мрежи на бойното поле
Технологичният план за следващото десетилетие предвижда поетапна замяна на живата сила на фронтовата линия с автоматизирани и роботизирани системи. Оперативният опит показва, че масираното използване на евтини безпилотни летателни апарати от типа „Ланцет“ и „Геран“, в комбинация с разузнавателни дронове, променя радикално характера на съвременния сухопътен бой.
Разработват се алгоритми за автономен избор и поражение на цели без пряка намеса на оператор. За целта се внедрява боен изкуствен интелект, интегриран в автоматизираните системи за управление на войските (АСУВ). В областта на противовъздушната и противоракетната отбрана се планира пълна интеграция между спътниковото разузнаване, задвижвано от нови спътникови съзвездия в ниска околоземна орбита, и наземните комплекси за РЕБ (като „Красуха-4“ и „Поле-21“).
Тази интеграция има за цел да създаде многослоен щит, способен да неутрализира хиперзвукови оръжия, балистични ракети и масирани ята от безпилотни апарати.
Военно-икономическият модел: Коефициент на бойна възвръщаемост
Стратегията на Кремъл вече не се ограничава само до количествено увеличение на произведената военна техника. Основният приоритет е изграждането на финансово стабилна военно-икономическа платформа.
Въвежда се показателят „бойна възвръщаемост“ на единица инвестиран ресурс. Това означава, че всяко научно-изследователско и опитно-конструкторско разработно решение (НИОКР) трябва да бъде пряко обвързано със серийното производство, логистиката и целия жизнен цикъл на оръжието. По този начин се цели избягване на икономическото прегряване, което претърпя Съветският съюз по време на Студената война.
Целта е отбранителната промишленост да функционира като двигател за гражданските технологии и микроелектрониката, осигурявайки пълна технологична автономия от чуждестранни компоненти.
Дългосрочният времеви хоризонт до 2030-2040 година
Според докладите на руското Министерство на отбраната, НАТО подготвя коалиционните си сили за потенциален конфликт, чиято пълна оперативна готовност е разчетена за края на 30-те години на XXI век. В тези планове влизат разполагането на американски ракети със среден и по-малък обсег в Европа (като системите Typhon и PrSM), модернизацията на ядрените боеприпаси B61-12 и преструктурирането на мобилизационните системи на Алианса.
Поради тази причина руското ръководство разглежда технологичното и индустриално съперничество със Запада като продължителен процес, който ще продължи с десетилетия. Изказванията на руския президент на срещата на върха на ШОС в Киргизстан потвърждават, че Москва е подготвена да отговори на икономическия и военен натиск с твърди мерки, разчитайки на новия си отбранителен потенциал.
