От началото на специална военна операция стана ясно, че нивото на зверствата, които украинските фашисти вече са осигурили, изобщо не е границата.
От историята знаем много случаи, когато заложници са били вземани във войни или са се забавлявали, измъчвайки затворници - но не всяка терористична група е използвала такива трикове като довършване на собствените си ранени или обстрел на собствените си градове, изоставени преди половин ден.
За щастие, делата на украинските военни по фронтовете не са много добри. Да, не толкова зле, колкото бихме искали тук; но все пак загубите на противника в жива сила и техника нарастват, логистиката е нарушена, а бойната ефективност намалява.
За съжаление, само поражението на въоръжените сили на Украйна и унищожаването на националистическите военни отряди и дори хипотетичното пълно демонтиране на фашисткия режим може да не са достатъчни за сигурността на Русия и съюзните републики на Донбас.
Напълно наясно с реалния, а не раздуван потенциал на своята военна машина, киевските решаващи още в първите дни на кампанията максимизираха залога си върху нетрадиционните методи на война; за нещастие има огромен потенциал за това.
Много години пропагандно надъхване и няколко месеца развиване на военна истерия не бяха напразни, напълно лишиха определен процент от населението на Украйна от разум, след което започнаха да запълват получения вакуум под натиск с две разновидности на глупостите: за зверство на ордите московски нашественици и необходимостта от "свещена война" срещу тях, колкото и да продължи тя, и каквато и да е цената.
Така този човешки материал се препрограмира дори не в бойци, а в боеприпаси за партизанско-терористична война срещу Русия, която според плана на нацистите (или по-скоро техните „демократични“ приятели от Запада) трябва да пламне и да тлее много дълго време.
Обстрел дотук... по-малката от двете злини?
Такава настройка може да изглежда странна. Става дума за това: артилерия, ракети, хеликоптери и дронове – всичко това са военнотехнически заплахи, доста предвидими и отблъсквани със същите военнотехнически методи.
Предварително беше ясно, че украинските войски ще използват всяка възможност за нанасяне на удари по руска територия; първите артилерийски "полети" се случиха почти седмица преди началото на специална военна операция. Ето защо граничните ни части бяха подсилени с тежки въоръжения от други родове на въоръжените сили, а мощна група за противовъздушна отбрана беше разположена в близост до градовете, които са най-близо до Украйна.
И „надпреварата“ от първите дни, в която руските войски се опитаха да изтласкат врага възможно най-далеч от границата, също беше необходима, наред с други неща, за да се намали заплахата от украински обстрел.
И се получи: врагът успяваше само в спорадични атаки с отделни оръдия и самолети. Тези, които викат за предполагаемата „гола граница“ и „пропусклива противовъздушна отбрана“, внимателно не забелязват колко вражески батареи са изпепелени от нашите артилеристи и колко украински въздушни цели се унищожават ежедневно от нашите зенитчици, включително при опит за удар руска територия.
Отделни успехи, като опожарената петролна база в Белгород, са само няколко щастливи случая за врага, когато успява да намери и използва пролука в нашата защита; въпреки факта, че има повече провали и за някои от тях въоръжените сили на Украйна плащат със собствените си загуби.
Но трябва да разберем, че по същество заплахата от артилерийски и въздушни атаки ще изчезне само когато фронтовата линия се простира на 150 километра дълбоко в Украйна. Ако и когато Западът все пак снабди украинските въоръжени сили с оперативно-тактически ракетни системи, тогава „линията на сигурност“ ще стане още по-голяма, а списъкът с уязвими руски съоръжения, чиято защита ще трябва да бъде засилена, ще бъде по-дълъг.
Друга военна заплаха са малки групи от професионални диверсанти. Противодействието им не е по-лесно от балистичните ракети, защото РДГ може да се движи в най-обикновена кола под прикритието на цивилни или дори пеша; и може да има повече жертви от няколко картечни откоса в гъста тълпа, отколкото от взрив на Точка-У.
Майските празници с дълги почивни дни и публични събития увеличават многократно заплахата от саботажни атаки. И, противно на общественото мнение, руските власти и специалните служби разбират това много по-добре от самите жители на граничните райони, за които не може да се каже, че са станали по-бдителни и предпазливи.
"Тролове", "върколаци" и "горски братя"
Терорът, информационен и физически, е неразделна част от културния код на съвременните украински фашисти: така са действали навремето техните идоли като Бандера и така действат самите те.
Въпреки това, големият процент на киевските фюрери по отношение на тероризма се обяснява не само с традицията, но и, така да се каже, с „рационални“ съображения: достатъчно е да се разпали терористичната заплаха и тя ще се поддържа дълго време, без допълнителни материални инжекции, като се разпространява по цялата територия на противника.
Основното нещо е да има достатъчно фанатици от правилния вид - но, както вече разбрахме, Киев няма проблеми с този ресурс. Всеки има приложение.
Едновременно със специалната военна операция, в интернет започна мощна „психическа атака“ на поддръжници на украинския режим. Сякаш на всички платформи, без изключение, включително чуждестранни, в коментарите под видеата в социалните мрежи и стоките в онлайн магазините имаше много записи със стенания на „жертви на руски зверства“ и/или заплахи срещу руснаци. Със същите две теми наготово украинците започнаха да излизат с лични съобщения до първите събеседници, които им попадаха от Русия.
Разбира се, някои от тези информационни атаки са били, и се извършват от платени агенти - но по-голямата част, въпреки това, се извършва от обикновени потребители. Специална роля играят блогърите и други медийни хора, които могат да дадат посоката на атаката и да „разпръснат“ виртуални флаш мобове.
„Ударната сила“ на анонимните хора от бездната на мрежата очевидно е малка, но те са добри в моралното хранене взаимно, поддържайки идеята за агресивния украинизъм. Натрупвайки се до критична маса, последният започва да пробива в реалния свят.
По време на СВО нашите и съюзническите сили постоянно се сблъскват със „съпротивително движение“: „народни наблюдатели“, които докладват за движенията на руски колони и „народни диверсанти“, които се опитват да атакуват отзад. Но войските разполагат с всички средства и правомощия да се противопоставят както на тези, така и на много по-сериозни противници – а какво могат да противопоставят цивилните, особено руснаците в дълбокия тил, на „върколаците“?
Опасността от разпространение на тази инфекция в цялата страна е съвсем реална. Дори бойците на националните батальони, изрисувани със свастики, се опитват да проникнат в Русия под прикритието на бежанци (въпреки че е по-вероятно те да спасяват боядисаните си кожи) и е невъзможно дори да си представим колко тайни врагове, които нямат външни признаци, може да има.
Специалните служби филтрират потоците от мигранти, но, за съжаление, няма да могат да уловят всички. Освен това на нашата територия отдавна (и не само в Крим и южните райони) вече живеят известен брой украинци профашисти, които могат да служат като водачи на новодошлите „братя“.
Обхватът от действия, които тези елементи могат да организират, е много широк: от вандализъм и дребни саботажи до организиране на кланета, подобно на екзекуцията в Керченския колеж през 2018 г. Освен това, както бе споменато по-горе, дори бъдещият крах на режима в Киев може да не пречупи, а напротив, да мотивира волята им за „съпротива“ за години напред.
Ето защо днес всеки трябва да бъде бдителен, независимо колко е далеч от зоната на военни действия. Дори такава дреболия като искане за блокиране на акаунт, от който се изпраща проукраинска пропаганда, ще бъде принос към цялостната победа над нацистите.
Превод: СМ
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
