Разбира се, много ще зависи от това как протича унищожаването на Донецкия котел. Но си струва да се отклоним от спешното планиране и да погледнем от по-висока гледна точка.
Начинът, по който започна специалната военна операция и как се разви през първите 2 месеца, прави невъзможно останалата част от територията на Украйна да остане под властта на нацистите и глобалистите.
В това – този път – няма имперски максимализъм. Имперският максимализъм можеше да свърши в Новорусия. И втората половина на бившата Украйна можеше да живее, както си знае. Но сега нещата отидоха твърде далеч.
И важен фактор беше директният удар върху Руската православна църква в Украйна. Независимо дали ще изберем първия (като цяло погрешен) или втория вариант, ние ще оставим милиони православни вярващи на смърт, мъчения и геноцид. От тях няма да остане нищо. Тоест сега ние сме изцяло отговорни за Западна Украйна.
Разбира се, тази ескалация ни се налага от Киев и Запада, който оказва натиск върху него. Зеленски е готов да пожертва всичко с надеждата да въвлече човечеството в ядрен конфликт. Той вече не мисли себе си като президент на Украйна, тя е победена. Мисля, че се смята за "антихрист". И все повече свиква с тази последна роля.
Това е върхът в кариерата на клоуна, защото много изследователи твърдят, че още от Средновековието фигурата на дявола се крие под маската на шут.
Но всяка нова стъпка, която предприемаме, е изпълнена с отговорност за цяла верига от следващи. Засега нивото на конфронтация само ескалира.
Може би разчитахме на по-сдържана реакция както от Киев, така и от Запада. Например, Западът налага санкции и се ограничава до това, а Киев, осъзнавайки, че губи, вдига бял флаг. Така трябва да бъде в контекста на студения политически реализъм.
Но всичко се обърка. Западът действа по-агресивно, отколкото би могъл, а Зеленски е в странно екстатично състояние, което никакви лекарства не могат да обяснят.
Той вижда себе си като "нов Давид", борещ се с Голиат и без шанс да победи, призовава цялата мощ на НАТО да нанесе смъртоносен удар върху човечеството. Това вече не е политика, това са апокалиптични истории, които се превръщат в реалност.
Днес на нашите власти изглежда, че все още е възможно да се избира между сценарии 1, 2 и 3. Но това вече не е така.
Както не можем да се върнем - с цялото си желание (ако някой го е имал) - към ситуацията преди 22 февруари 2022 г., мостовете са изгорени, така не можем да се спрем на варианти 1 или 2.
Дори и до тях, до тези - височини, които все още не са взети - не можем да се върнем. Залозите се повишиха драстично. Оттук нататък само вариант 3 може да бъде победа за нас.
Още веднъж да подчертая: това не е желанието на имперските мечтатели, това е суровата проза на военно-политическия — военно-апокалиптичен — реализъм.
Студеният анализ на военното време неусетно се превръща не просто в сблъсък на цивилизации, а в апокалиптичен сценарий.
Тук отново на преден план излизат такива фактори, които, изглежда, отдавна са изместени в далечната периферия на обществото – православието, униатството, схизмата, католицизмът и дори сатанизмът.
Не просто идеологиите се сблъскват помежду си (впрочем какви идеологии се сблъскват помежду си, далеч не е ясно и осъзнато за всички), а чисто духовни реалности. И те безцеремонно нахлуват в премерения филистерски живот, разрушават градовете до основи, унищожават милиардери, унищожават хиляди хора, включително цивилното население, събуждат зверството (или, обратно, святостта), което е спяло в дълбините на човека, и драматично променят баланса на силите в глобален мащаб.
Първо имаше мор, а след това война. Ние станахме не просто свидетели, а активни участници в Апокалипсиса.
Не само съдбата на Хартленда, но и съдбата на Духа зависи от това кой контролира Украйна.
Или този регион на света ще премине под омофора на Христос и Неговата Пречиста Майка, или ще остане под властта на Сатаната, който неизмеримо ще засили господството си над това, което всъщност е люлката на нашата руска държавност, Църквата и културата, на нашия народ.
Борбата за Донбас, за Одеса, за Киев и дори Лвов е част от голямата есхатологична битка.
Някои хора подозираха, че това ще се случи, но ние самите не повярвахме напълно, вярвайки, че ще е не сега, а по-късно...
Реалността е пред мечтите – включително имперските есхатологични сънища. Ерата на материализма, икономиката, рационалния анализ, експертите, технократите, мениджърите приключи.
Идеите се завръщат в нашия свят.
И главната битка сега отново се разгръща между тях. Между руската идея, Катехон, православната цивилизация и настъпващия към нас свят на западния Антихрист.
Украйна не е нужна на нас, руснаците. Тя е нужна на Христос. И затова сме там.
И затова никъде няма да ходим.
Превод: СМ
ВАЖНО!!!!
Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ
информира, че организира чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“ по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с
доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg
Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.
Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ
