Суровата математика на дефицита и празната оръжейна касичка на Запада
Истинският проблем на Украйна не е в липсата на пускови установки, а в абсолютното изчерпване на ракетните запаси. Американските системи Patriot се доказаха като единственото ефективно средство за противодействие на руските балистични ракети от типа „Искандер-М“ и аеробалистичните „Кинжал“. Цената на тази ефективност обаче е колосална, а консумацията на боеприпаси е невъзможна за компенсиране от настоящата западна индустрия.
Да погледнем реалните числа, които често остават скрити зад политическите декларации. В продължение на десетилетия консорциумът Lockheed Martin, съвместно с интегратора Raytheon, произвеждаше скромните 350 ракети от типа PAC-3 MSE годишно за целия свят. Едва под натиска на войната в Украйна и напрежението в Близкия изток, американците започнаха да разширяват производствените си линии. През 2024 г. темпото бе вдигнато на 500 бройки, а за 2025 г. целта беше 650 ракети годишно.
Дори и при тези темпове обаче, глобалният дефицит е чудовищен. Конфликтът в Близкия изток, където американските съюзници и собствените сили на САЩ постоянно изразходват противоракети срещу ирански и йеменски атаки, на практика изсмука оперативните резерви на Пентагона. Вашингтон просто физически не може да достави на Украйна нужните количества, без да оголи собствената си отбрана в Тихия океан и Персийския залив. Тук има нещо, което не излиза в сметките на Киев – дори САЩ да искат да помогнат, те нямат какво да дадат от складовете си.
Илюзията за бързо лицензирано производство: Опитът на Япония и Германия
Идеята, че получаването на лиценз автоматично означава появата на готови ракети в рамките на няколко месеца, е напълно опровергана от историческия опит на далеч по-стабилни и богати държави. В момента в света има само два прецедента за лицензно производство на ракети за Patriot извън пределите на САЩ – Япония и Германия. Тяхната хронология е изключително отрезвяваща.
Япония получи американския лиценз за производство на ракети PAC-2/PAC-3 от компанията Mitsubishi Heavy Industries още през далечната 2005 г. На високотехнологичната и дисциплинирана японска индустрия ѝ отнеха цели три години само за да настрои поточните линии, да сертифицира компонентите и да започне редовно сглобяване. Нещо повече – дори днес, десетилетия по-късно, японският капацитет остава силно ограничен и не надхвърля около 30 ракети годишно. Това количество се изразходва от украинската ПВО само за няколко дни на интензивни руски атаки.
Още по-показателен е примерът с Германия. Берлин получи своя лиценз за производство на ракети PAC-3 MSE през 2022 г. в рамките на съвместното предприятие COMLOG между MBDA Deutschland и Raytheon в Шробенхаузен. Въпреки огромния германски индустриален ресурс, първите готови ракети, произведени на германска земя, се очакват не по-рано от 2027 г. Пет години време за подготовка в мирна и стабилна европейска държава.
Как тогава някой в Киев или Варшава сериозно вярва, че Украйна може да стартира такова производство в условия на постоянна въздушна заплаха и липса на енергия? Тази версия звучи добре в политическите декларации, но реалните технологични срокове я превръщат в абсолютна фантастика.
