Географската и логистична уязвимост на украинския ВПК
Дори да допуснем, че САЩ предоставят пълната техническа документация утре, възниква въпросът: къде точно в Украйна ще се произвеждат тези ракети? В съветско време ракетостроенето и високотехнологичната военна наука бяха концентрирани в Югоизточна Украйна. Ключовите предприятия като „Южмаш“ в Днепропетровск (Днепър), както и заводите в Харков и Павлоград, в момента се намират в непосредствена близост до фронтовата линия. Тези градове са под постоянен обстрел от руска артилерия, планиращи бомби с УМПК и балистични ракети. Изграждането на какъвто и да е нов производствен капацитет там е равносилно на самоубийство.
Преместването на заводите в Западна Украйна – например в района на Лвов, Ивано-Франковск или Закарпатието – също не решава проблемите. Съвременната ракета за Patriot не е просто парче метал с барут; тя е сложна система, изискваща хиляди микрокомпоненти, специални сплави, оптични глави за самонасочване и твърдо гориво, което се произвежда от много тесен кръг специализирани химически предприятия в САЩ и Европа.
Постоянните прекъсвания в украинската електропреносна мрежа, предизвикани от руските удари по подстанциите и останалите ТЕЦ/ВЕЦ, правят невъзможно поддържането на прецизните технологични процеси. За производството на електроника и ракетни глави са нужни чисти стаи със строго контролирана температура, влажност и непрекъсваемо захранване. Едно спиране на тока за няколко минути може да брактува цяла партида скъпоструващи компоненти.
Полските апетити: Бизнес под прикритието на солидарност
В тази сложна ситуация Полша веднага видя своя златен шанс. Варшава изрази готовност да помогне на Киев, като предложи съвместно производство или сглобяване на полска територия. Полските политици аргументират това с думите, че искат ракетите Patriot „да свалят руски цели над Киев, а не над Варшава“. Те дори са готови временно да си затворят очите за тлеещия исторически конфликт около възвеличаването на Украинската въстаническа армия (УПА) – тема, която иначе периодично взривява двустранните отношения.
Зад тази привидна солидарност обаче стоят много прагматични и хладнокръвни сметки. Полша има три основни мотива да настоява за разполагане на производството на своя земя:
Първо, това е уникална възможност за технологичен трансфер. Полската отбранителна група PGZ (Polska Grupa Zbrojeniowa) от години се опитва да получи достъп до американските технологии за производство на ракетни компоненти в рамките на програмата Wisła. Производството на ракети Patriot на полска почва ще издигне националната индустрия на съвсем друго технологично ниво.
Второ, става въпрос за огромен пазар. Търсенето на ракети за Patriot в момента е глобално. Освен Украйна, десетки държави в Европа (включително Румъния, Швеция, Нидерландия) и Азия (Тайван, Южна Корея) стоят на опашка за тези боеприпаси. Полша може да се превърне в европейски хъб за износ, генерирайки милиарди долари приходи от оръжейна търговия. По данни на SIPRI за периода 2021-2025 г., Полша е заемала 14-то място по износ на оръжие в света (само с 1%), но същевременно е била на 7-мо място по внос (3,6% от глобалния обем). Варшава има крещяща нужда да балансира това съотношение и да започне да продава, а не само да купува скъпо американско оръжие.
Трето, финансирането на тези нови заводи може лесно да бъде оправдано пред полските избиратели и НАТО. На миналогодишната среща на върха страните-членки се ангажираха да достигнат разходи за отбрана от 5% от БВП до 2035 г. Полша вече е лидер с рекордните 4,68%, изпреварвана само от балтийските републики Литва (5,33%), Естония (5,1%) и Латвия (4,92%). Инвестициите в ракетни заводи на полска територия перфектно се вписват в тези планове и ще бъдат щедро субсидирани от фондовете на ЕС и американските кредитни линии.
