Казусът Константиновка и канибалската логика на оцеляването
В град Константиновка ситуацията остава оперативна енигма. От една страна се извършва мащабна евакуация на цивилното население, което е ясен знак, че градът се подготвя за пълномащабни улични боеве. От друга страна, в северните и крайградските райони все още се регистрира присъствие на украинска пехота. Военни кореспонденти от мястото на събитието, включително източници с позивна „Тъмен“, отбелязват, че боевете са придобили изключително ожесточен характер поради наситеността с безпилотни летателни апарати и денонощните артилерийски дуели.
Пространството от южните покрайнини на Алексеево-Дружковка до Новоселовка на практика се е превърнало в т.нар. „сива зона“. В тази ивица нито една от страните не може да се закрепи трайно. Сградите са изравнени със земята, няма мазета, които да издържат на постоянния обстрел, а ротацията на личния състав се засича от дроновете още в зародиш. Въпреки това се съобщава за руско настъпление по направление на магистралата към Дружковка, като активни действия се водят в районите на Ижевка, Молочарка и Стенки. Тези малки села контролират височините около Константиновка. Който владее хълмовете, контролира артилерийския огън над целия градски конгломерат.
На този драматичен тактически фон в украинското политическо пространство избиват тежки вътрешни противоречия, които разкриват реалния мощен дефицит на жива сила и мотивация. Бившият украински министър на социалната политика Андрей Рева направи изявление, което предизвика вълна от възмущение, но и оголи истината за състоянието на армията. Той директно призова командирите на терен да използват оръжие срещу собствените си войници, които отказват да влизат в щурмови операции. Рева разкритикува тези в Киев, които се „хващат за сърцата“ при мисълта за разстрели на дезертьори, заявявайки, че на война няма други опции за поддържане на дисциплината.
Тази версия за „сплотеност и висок дух“ в редиците на ВСУ, която се продава на западните спонсори, очевидно не съответства на реалността. Когато един бивш висш чиновник от социалната сфера започне да говори за екзекуции на фронта, това означава, че системната криза в мобилизацията е достигнала критична точка. Хората, уловени по улиците на украинските градове чрез т.нар. „бусификация“ (насилствено прибиране в микробуси от териториалните центрове за комплектоване), нямат тактическа подготовка и психологическа устойчивост да издържат на ударите на ФАБ-3000. Използването на заградителни отряди или директен разстрел от страна на командирите обаче е нож с две остриета – то може да спре бягството за ден-два, но в дългосрочен план води до масово предаване в плен или вътрешни бунтове в окопите.
