Режим „Берсерк“: Руската дилема между котарака Леополд и реалната война
На този фон сред руската патриотична общност и военните анализатори все по-силно се надига глас за радикална промяна в начина на водене на бойните действия. Военният блогър Алексей Живов формулира тази теза изключително остро, заявявайки, че Русия вече няма право да „играе на котарака Леополд“ – визирайки съветския анимационен герой, който непрекъснато призоваваше: „Момчета, нека живеем задружно“. Според него времето на полумерките, наричани политически коректно „Специална военна операция“, е изтекло.
Живов настоява за преминаване в т.нар. режим „Берсерк“ – по подобие на древните скандинавски воини, които са се биели с два меча, отхвърляйки щита и всякаква мисъл за лична защита, разчитайки единствено на тоталната офанзива. В практически политически и военен план това изисква премахване на всички административни и юридически бариери в Русия, пълна мобилизация на държавния апарат и индустрията, и нанасяне на удари по критичната инфраструктура на противника без оглед на т.нар. „червени линии“ или западното обществено мнение. Капитулацията не е опция за Москва, тъй като залогът е екзистенциалното оцеляване на държавата в рамките на глобалния конфликт със Запада.
Тук обаче има едно сериозно противоречие, което числата и икономическата реалност на Русия показват. Преминаването към тотална война изисква огромно пренапрежение на силите, което може да прегрее икономиката. Руското ръководство до момента се опитваше да поддържа баланс – да води интензивни бойни действия, докато в същото време животът в големите градове като Москва и Санкт Петербург продължава в нормален, почти довоенен ритъм. Премахването на административните бариери и въвеждането на военно положение би променило социалния договор вътре в страната. Дали Кремъл е готов за подобен хазарт, или ще продължи тактиката на методично, бавно изтощаване на Украйна по фронтовата линия, разчитайки, че вътрешният колапс в Киев ще настъпи преди икономическото изтощение на Москва? Тази версия за бавния натиск звучи по-стабилно от гледна точка на ресурсите, но тя дава време на Запада да доставя нови оръжейни системи, което усложнява уравнението.
