Търговската война САЩ – КНР – начало, развитие и перспективи

/Поглед.инфо/ През 2018 г. светът стана свидетел на ужесточаващ се конфликт, иницииран от САЩ, засягащ търговско-икономическите отношения с КНР. Развитието на този конфликт днес, както и в перспектива на едно по-близко или по-далечно бъдеще, несъмнено има и ще има глобални измерения и последствия, предвид факта, че става дума за двете най-големи икономики в света. Именно затова темата за «търговската война», както бе наречен този конфликт в международните средства за масова информация, е актуална и важна за всяка икономика и страна на планетата.

Япония - формиране и крах на „икономиката на спекулативния бум“ от 80-те и 90-те години на ХХ век

/Поглед.инфо/ Темата за дълголетната стагнация, в която се намира Япония е свързана с т.нар. «крах на икономиката на спекулатиния бум». Даденият материал е за това как се заражда този модел на неолиберално фуннкционирне и как той влияе на Страната на изгряващото слънце.

Британската колониална политика в периода на първоначалното натрупване на капитала

/Поглед.инфо/ Проблемите свързани с колониализма в никакъв случай не могат да бъдат приемани като нещо, свързано единствено с миналото. За съжаление рецидивите на колониализма в никакъв случай не са останали само в историята, били те свързани собствено с колониализма, или с неговата по-съвременна форма – неоколониализма. Това превръща темата за колониализма в тема важна и актуална най-малкото защото миналото трябва да се знае, за да не се повтаря било даже в някакви нови и превратни форми.

95 години от героичната и трагична дата 23 септември 1923 година

/Поглед.инфо/ Тази година се навършват 95 години от героичната и трагична дата 23 септември 1923 година. В днешна България на буржоазно-капиталистическа реставрация, на олигарси от всякакъв род и вид, на члена на НАТО, и „верен съюзник“ на САЩ и Запада, на деградирала икономика и демографска катастрофа Септемврийското въстание най-често е споменавано:

Голямата „Малка“ икономика на Индия

/Поглед.инфо/ През последните десетилетия ставаме свидетели на превръщането на Индия в глобален икономически гигант. Да, тя до ден днешен остава страна, където 70% живеят на село. А в селското стопанство на страната все още има големи контрасти – големите и нередко най-съвременни плантации са в непосредствена близост до стопанствата на дребни селяни, обработващи земята, така както са правили техните предци преди стотици години. Много са селяните, които имат малко или въобще нямат никаква земя. В повечето села няма електричество. По равнище на доход на човек от населението със своите 7 200 $ тя заема едва 157 място в света.

Индикативното планиране като мощен механизъм за успешно социално-икономическо развитие

/Поглед.инфо/ Предхождаща стъпка за появата на индикативното планиране е кризата на либералния модел на стопанско развитие, проявила се в т.нар. «Велика депресия» през 1929-1933 год. Механизмът на нейното преодоляване е държавният интервенционизъм на т.нар. “New Deal”, т.е. “Новия курс” на президента Франклин Делано Рузвелт, явяващ се първа завършена форма на държавно-олигополистическо регулиране.

Макро-планирането в съвременни условия

/Поглед.инфо/ Макро-планиране – едва ли има друг икономически термин, който така да предизвиква яростта на нашенските „пастори” на неолиберализма. Макро-планирането буквално им действа така, както пелерината на матадора възбужда бика на арената. Макро-планирането за тях е символ на най-черно предизвикателство към „свободата на пазарния индивид”, най-страшния инструмент на „комунизма”. Та нали те гледат да са в съзвучие с „класика” Фридрих фон Хайек, който разглежда всяко ограничаване на пазарната стихия като „път към робството”.

„Тръмпономиката“ – част 3. (Икономическата политика на президента Тръмп)

/Поглед.инфо/ 4. За силите и ресурсите, които стоят зад „тръмпономиката“ Идването на власт на Доналд Тръмп бе до голяма степен резултат на реалния упадък, предизвикан от неолибералния модел и формирания на неговата база глобализъм. Неолиберално-глобалистичното ерозиране на американския капитализъм предизвика сложни и вътрешнопротиворечиви процеси в общественото съзнание не само на американския социум като цяло. То доведе и до нееднозначно разцепление сред бизнес-елита и „истеблишмънта“, т.е. институциите на САЩ. На практика американската нация се „раздели“, като „градусите“ на това разделение непрекъснато се покачват. Едно ясно доказателство за „цепнатините“ нашарили Щатите е сравнението на равнището на обшествена поддръжка на различните президенти с това на Доналд Тръмп.

„Тръмпономиката“ – икономическата политика на президента Тръмп - част 2

/Поглед.инфо/ 3.„Тръмпономиката“ – заявления и обещания, осъщественото до днес и резултатите на тази реализация

„Тръмпономиката“ – Икономическата политика на президента Тръмп /Част-1/

/Поглед.инфо/ На 8 ноември 2016 г. милиардерът Доналд Тръмп спечели надпреварата в президентските избори на САЩ срещу кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън. Трябва да се подчертае, че още когато се включва в предизборния процес Доналд се сблъсква с остра реакция на доминиращите политико-икономическия живот на Щатите неолиберални-неоконсервативни кръгове във връзка с издигнатата от него икономическа програма.

Холандската колониална политика в Индонезия

/Поглед.инфо/ Преди време присъствах на събиране, на която четирима наши академици предлагаха като модел, на основата на който България да преодолее днешното си трагично състояние, да се вземе Холандия. Бях изумен!!! Нима не е ясно, че това е страна от центъра на съвременния капитализъм със съвсем различна историческа съдба. Създала основата на днешното си благосъстояние на базата на това, че е била една от ключовите колониални сили в света. А също, че нивото на общия дълг – държавен, корпоративен и на домиканствата в Холандия е 290% от БВП на страната, докато нкой не би позволил на периферна страна като България да си позволи такова нещо... Ето защо мисля, че «кратка разходка» в колониалната история на Холандска Източна Индия ще внесе малко трезвост в общественото съзнание в нашата Родина.

За организациите (предприятията) на социалната и солидарната икономика

/Поглед.инфо/ ГЕРБ предлага проект на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Подобна стъпка несъмнено трябва да бъде позитивно оценена, въпреки че предложеният проект несъмнено страда от сериозни недостатъци. Първият такъв е липсата на ясно дефиниране на това какво е социална и солидарна икономики и кои са техните субекти. Оттук следват и другите слабости, като, например, тясното разбиране на целите на закона, както е заявено в член 2 на Проекто-закона, а именно:

„Хибридните войни“ – базови параметри. „Хибридната война“ срещу България

/Поглед.инфо/ Доклад, предствен пред организираната от Българския национален съвет за мир (БНСМ) конференция на тема „Хибридната война“

«Пътят на коприната» - исторически ракурси

/Поглед.инфо/ От момента, в който човечеството напуска първобитното си състояние (т.нар. «варварство») и тръгва по пътя на цивилизационното развитие, възниква многообразието на цивилизационните огнища. Това от своя страна поставя в практически план въпросът за взаимоотношенията между цивилизациите. Не бива да се отрича, че в мнозинството от случаите тези взаимоотношения са по-скоро на бойното поле, отколкото по линия на мирните взаимодействия, включващи търговия и културен обмен.

Инициативата "Един пояс - Един път" (ЕПЕП) и форматът "16 +1" - текуща ситуация и перспективи

/Поглед.инфо/ Целта на настоящия материал е от една страна да се направи кратък преглед на съществени моменти в инициативата „Един пояс – Един път“ (ЕПЕП). От друга страна е да разгледа формата "16+1" като компонент с нарастващо значение в мега-проекта „ЕПЕП“. За източната част на ЕС този проект предполага активно взаимодействие между КНР и страните от Централна и Източна Европа на печеливша платформа за развитие.

„За“ и „против“ влизането на България в еврозоната

/Поглед.инфо/ През последните месеци ставаме свидетели на активна пропагандна обработка на общественото съзнание в България от страна на мастити представители на водещи политически партии, ключови средства за масова информация, икономисти и финансисти, а най-вече от неправителствени организации (НПО, и други подобни, за необходимостта Родината ни в рамките на една година да кандидатства едновременно за предварителния механизъм ERM II, т.нар. „чакалня за еврото“, както и за присъединяване към Банковия съюз. По този повод даже бе заявено, че съществува консенсус между основните политически партии.

„Тайната“ най-голяма държава в света - Общността на нациите

„Четвъртата Индустриална революция“/4ИР/ и България

/Поглед.инфо/ В съвременната епоха на изключитално висока турбулентност, придобиваща формата на „Хибридна война“, която папа Франциск обяви за начало на Третата световна война, в международен план вървят и други изключително важни процеси. Започналата относително самопроизволно нова пост-индустриална парадигма на обществено възпроизводство започна да придобива все по системно-планомерен характер. Първи за това заговориха в САЩ.

Икономическа политика в България през 70-те години на ХХ век

/Поглед.инфо/ Международната обстановка през 70-те години на ХХ век се характеризира с редица процеси, които несъмнено оказват в една или друга степен въздействие върху нашата страна и нейната икономическа динамика. Войната от Йом Кипур, известна също като Октомврийската война в Близкия изток води до това страните от ОПЕК (от англ.ез. - The Organization of the Petroleum Exporting Countries; /OPEC/) да обявят ембарго на всички поддържащи Израел стран. Това води до рязък скок на цените на нефта, т.нар. „Нефтен шок“, явил се и един от факторите на структурната криза на Западния свят през 1974-75 г. Едновременно с това САЩ търпят поражение във Виетнамската война.

Икономическа политика в България през 60-те години на ХХ век

/Поглед.инфо/ От началото на 60-те години на ХХ век ключова особеност на икономическата политика на НРБългария става все по-задълбочаващата се интеграция в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В рамките на тази интеграция с особена важност възниква проблемът за разделението на труда и специализацията в рамките на тази организация.