Според него вариантът е един: оставка и хората им го подсказват.
Коалицията навярно е била много изненадана от обрата, който им се случи: "Помним преди 3, 4 месеца, когато рапортувахме излизане от карантинния период, Бойко Борисов беше спасителят на нацията, услужливата социология му даваше растящ рейтинг и спад на рейтинга на всички останали: пълна хегемония на политическата сцена. Някак си много бързо се срути в тази кула".
На въпрос какво я е срутило Георгиев посочи, първо, но не по важност, лошото управление на епидемиологичната криза. "Ние скочихме в басейна, още когато нямаше вода, поседяхме си там, нанесохме щети на икономиката, след това с ударно темпо и под лобистки натиск разпуснахме ситуацията и се случи това, което се случи".
Второ, "неадекватни първоначални мерки в социално-икономическата сфера, които навярно стигнаха до клиентелата на ГЕРБ и до някои бизнеси, но широката публика не усети нищо. Беше ясно, че септември, октомври ще имаме изостряне на социално-икономическата ситуация вече не само по вина на правителството".
"Към всичко това се прибавиха и цяла серия гафове и изтекли към широката публика снимков материал, записи, които показаха, че премиерът трябва да се подслушва, а не да се слуша. Там той е автентичен. В тези записи, а не пред телевизионните камери с публика, с аранжиран от пиар консултантите си стил на поведение".
Всичко това Георгиев определи като "отровна комбинация". "В обществото се трупаше потенциал за протест срещу некадърността, арогантността, която управляващите демонстрират вече години наред, нищо, че се сменя някаква конфигурация".
Той добави към изброеното "арогантното поведение на главния прокурор" и заключи, че "това бяха запалителните материали, но фактът, че така лесно пламна всичко означава, че си беше пожароопасна ситуацията и без някои от тези елементи".
Според него поведението на управляващите показва, че там няма планове, а само опити за изграждане на някаква стратегия на поведение.
"Виждате самия премиер - днес: "Оставка", утре: "Може би оставка", полуоставка, накрая на някой друг му искаме оставката. Там няма стратегическо мислене, няма и тактическо даже.
Навярно храниха надежда, че протестите ще се разпаднат от само себе си, тъй като наистина те са рядко нееднородни от гледна точка на политически течения - там са леви, десни, центристи, зелени, бембени, цялата палитра, но това не се случи."
"Полезен ход за управляващите, ако там някой има способност за осмисляне на ситуацията, е наистина да си подадат оставката - заяви Георгиев. - Биха могли при определени условия да се влачат по корем до редовните избори, но това няма откъде да им донесе полза. Ако си мислят, че имат някакви спасителни идеи, ако се надяват да си купят благоволението на част от гражданите и бъдещи избиратели, тоест да разчитат на платена любов - тя друга не остана, това не върши работа.
Една нормална политика може да продължава при минимум доверие и съхранен капацитет на институциите, а няма институция, която да работи като хората".
Той определи действията им като показващи липса на здрав разум и допълни, че коалиционните партньори - НФСБ и ВМРО - "силно се плашат от избори, каквито и да са те", защото "те са едни от големите губещи от всичко, което се случва. Аз не ги виждам в следващ парламент".
За управлението на ГЕРБ социологът заяви: "Свърши този продължил доста време сериал. Изчерпа ресурса си да генерира минимум доверие, минимум респект. Всички картинки, които гледахме на шкафчета, на тези натурални записи, които слушахме, убиха всякаква възможност за чуваемост, каквото и да говорят. Може денонощно да излизат по официалните си медийни канали, няма чуваемост. Никой не желае да ги чуе, освен ако не иска да се позабавлява".
В момента управляващите живеят в страх, в паника и се чувстват под обсада.
Според него едва ли ще се стигне до кървав сценарий на протестите, защото "всеки опит за противодействие, съпротива от страна на управляващите допълнително мотивира протестиращите".
Той вижда управляващите "в улея на бобслея", където "движението е едно, друг е въпросът дали предварително ще спрат или ще се ударят в стената накрая".
Социологът отбеляза, че се наблюдават елементи на разкол между ДПС и управляващите, на такъв и в задкулисието.
"Може би голямата причина е усещането за предстояща промяна, а те имат сетива за подобни рискове. Защото задкулисието, особено неговият икономическият сегмент - олигархични, финансови, бизнес кръгове в български условия - е силно зависим от взаимоотношенията с държавата-майка като източник на политически чадъри, на обществени поръчки, на достъп до еврофинансиране. И там тече разколът, което е добра предпоставка за сериозна трансформация. Той е една от крачките към бъдещия демонтаж на този политическия модел".
Попитан за появилия се иззад храстите Ахмед Доган в летния си сарай, Живко Георгиев сподели различна от общоприетата гледна точка:
"Не ме удовлетворява една тенденция, има я дори в лагера на част от протестиращите, не всички, отново да се извади на бял свят фамозната роля на ДПС, на Ахмед Доган, на Пеевски в целия този модел. Те имат роля, безспорно имаха и в последните години управление на страната, но голямото бедствие си беше ГЕРБ и то беше такова още в началото. Друг е въпросът, че беше нужно да покаже всички свои възможности, да се разгърне в пълен мащаб и да се превърне в, едва ли не, антропологическа катастрофа за нацията и в резил. Не в ДПС е първичният заразител на политическото пространство. Политическият ни модел в момента е възможен като такъв и трябва да бъде реформиран благодарение на срастване на задкулисие, партии, институции в една отровна смесица, което ни превърна в мафия с държава. Такива примери няма. Дори Колумбия по времето на Ескобар не беше. Може би Черна гора, Косово донякъде, но и там не е такова срастването между мафия и политическа система и модел. На това е олицетворение ГЕРБ и Бойко Борисов е ключовата фигура, кръстникът на тази мафия".
Според него премиерът "в началото беше може би интересен за някои, беше добър повод за шегичка, за присмех, демонстрираше добри комуникативни способности поне за определена целева група, но това беше така, докато в публичния ефир доминираха неговите контролирани публични изяви, минали през аранжимент, през обмисляне. Истинското му спонтанно лице почна да извира още преди години с "Ало, Ваньо", а в последно време... До изборите ще излязат и други. Фонотеките и видеотеките вероятно са препълнени с материал".
Социологът не прогнозира дълголетие за ГЕРБ:
"ГЕРБ ще го има още един, два цикъла на избори, само че те ще бъдат доста ускорени, може да се случат и за една година. Ще го има, но ще го има, докато все още я има привидността, че е партия на властта. ГЕРБ няма никаква друга спойка, нито каузи, нито идеи, нито ценности освен факта, че е властта - основен работодател, основен разпределител на ресурси. Този тип партии се изчерпват тотално, когато бъдат отделени от властта".
И все пак Георгиев не изключи възможността ГЕРБ да се трансформира и превърне в "що-годе нормална партия. Но това няма как да стане с Бойко Борисов като олицетворение, стожер, като персонификация на тази политическа кауза".
За протестите
"Наблюдаваме появата на свободни хора в страната. Едно е свободата на свободни хора, друга е свободата на робите. На тези протести за пръв път виждаме свободни хора, мислещи със собствените си глави, за които нямат авторитети, които имат опорната точка в себе си, които не са зависими от държавата и от властимащи и раздаващи ресурси. Тези свободни хора може би ще стават повече, навярно след няколко политически трансформации ще се освободят и зависимостите и зависимите и тогава ще наблюдаваме и тяхната свобода, и тогава навярно ще се появи и реално гражданско общество, което да си върне контрола не само върху държавата, но и върху партиите, защото и сега партиите имат някакъв електорат, но те нямат контрол върху елитите си.
Този оздравителен процес ще се случи в партии, които искат да оцелеят, другите просто няма да ги има.
90% от партиите са партии, които са частен проект. Дали на Валери Симеонов, дали на Бойко Борисов. Само БСП не е по този начин, но това не значи, че при тях няма също много токсични увреждания, защото тя не се развива в друг политически модел, а се адаптира към реалностите. За да оцелее, ще трябва да се почисти.
Гражданите ще си върнат всичко това."
Най-голямото предизвикателство
"Най-сериозната пречка пред това е, че през тези години политическото се стигматизира много жестоко. Политическата кариера стана ужасно непривлекателна за всички онези хора, които би било добре да са политици, имат качествата, имат интелектуални, морални и всякакви други качества да бъдат политически лидери. Това ще е най-трудното - да върнем тези качествени хора към политиката, в това да видят лична кауза. Това е много трудно, защото тези качествени хора си имат други реализации и там са далеч по-свободни и далеч по-реализирани и я няма тази стигма, че политиката е нещо, с което ще се омърсиш по необходимост, ако се намесиш. Това ще преодолеем най-трудно.
Бих се борил всячески да преодолеем тази стигма, иначе ще се въртим в омагьосания кръг политиката да бъде пристан за неудачници, за овладени от нагона за власт хора и да ги няма онези, които биха могли да решат проблемите на страната по начина, по който тези свободни хора искат това да се случи".
