Архиология на космическия песимизъм: "Последни и първи мъже" и илюзията за вечност
/Поглед.инфо/ Всяка епоха ражда свои собствени механизми за справяне с неизбежността на собствения си край. Когато през 1930 година философът и писател Олаф Стейпълдън публикува своя опус "Последни и първи мъже", той не просто създава фантастичен роман, а чертира логистична и биологична карта на човешкото падение в продължение на два милиарда години. Десетилетия по-късно исландският композитор Йохан Йохансон превръща този суров визионерски текст в мултимедиен реквием, използвайки за декор изоставените бруталистични паметници на бивша Югославия. Това не е просто филм, а студен архив на провалените утопии, заснети на 16-милиметрова лента, където гласът на Тилда Суинтън резонира сред стотици тонове изоставен бетон.
19.09.2026 22:05