Основни акценти:
✔ Предизборната кампания върви по инерция, няма идеологически сблъсък.
✔ Не се очертават сериозни размествания в политическото пространство.
✔ ГЕРБ привлича десния център, БСП губи левия.
✔ Пет хипотези за следизборно управление - „Още от същото“, „Старата песен на нов глас“, „Отечествен фронт“, „Ние сами“ - еднопартийно правителство на малцинството, програмен (надпартиен) кабинет.
✔ „Воля и НФСБ“, „Демократична България“ и ВМРО – с потенциал да бъдат ключов фактор за следизборното управление.
По-конкретно:
Предизборна кампания по инерция
В заключителния етап на кампанията поведението на участниците в предизборната кампания затвърждава оценката от нашия предходен доклад от първата седмица на предизборната борба. Свидетели сме на кампания по инерция, в която доминира политическо дребнотемие, партийни и междуличностни вражди. Големият отсъстващ е идеологическият сблъсък на визии за развитието на България и нейното място в ЕС. Нито управляващите, които естествено предлагат „още от същото“, нито разпиляната и разнородна опозиция, чиято опозиционност се свежда до „долу ГЕРБ“, не предлагат обединяваща, дългосрочна и кадрово обезпечена политика за България в условията на коронакризата. В предизборните дебати из телевизионните студия, с малки изключения, липсват големите теми и големите идеи, които засягат бъдещето на България и живота на хората.
На този фон изглежда обяснимо защо всички социологически проучвания към момента показват, че вотът на 4 април няма да доведе до съществени размествания в политическото пространство, независимо от това, че има извънпарламентарни формации с шанс за преодоляване на 4-процентната бариера.
ГЕРБ привлича десния център, БСП губи левия
Увеличаването на преднината на ГЕРБ в последните проучвания е знак, че независимо от очакваната ниска избирателна активност, управляващата партия успява да излезе от черупката на своя твърд електорат и да компенсира щетите от тежките скандали, които инкасира миналата година. Хипотезата е, че това се дължи главно на два фактора. Първият е, че част от десните избиратели са склонни да се консолидират ситуационно около ГЕРБ, а не например около „Демократична България“, защото са отблъснати от левичарския либерално-прогресистки уклон на формацията, водена от Христо Иванов. Партията на Бойко Борисов за тях се явява „по-малкото зло“, което за разлика от „Демократична България“, не допуска джендър-идеология, разкрива „руски шпиони“, има подкрепата на европейското дясно, вкл. на Орбан и пр. Вторият фактор е самата конструкция, с която се явява ГЕРБ – с официална, регистрирана в ЦИК коалиция с наименование ГЕРБ-СДС. Това е силен знак за малката, но все пак активна електорална група на „старите седесари“. В листите си ГЕРБ бяха включени и разпознаваеми личности, които не са партийно обвързани с тях, но отварят партията към политическия център. Всичко това помага на ГЕРБ да привлича центристки вот.
Обратно, БСП най-вероятно ще загуби политическия център и в тези избори. Партията изглежда херметично затворена в своите партийни коловози. Червените листи са съставени главно на апаратно-роднински принцип, не носят никакви послания към политически активните хора извън БСП, не включват личности със самостоятелно присъствие в общестевния живот извън самата БСП. Предизборната им коалиция е в познатия формат „БСП за България“ и е напълно формална, не носи нищо извън традиционните избиратели на партията. Всичко това може да се окаже решаващо за крайния резултат на 4 април.
Пет хипотези за следизборно управление
Следизборната парламентарна конфигурация ще налага сформиране на коалиционно парламентарно мнозинство. Изборните резултати на 4 април могат да произведат различни варианти, вкл. нови избори, в зависимост от това дали ГЕРБ, БСП и ДПС увеличат или намалят своите депутатски мандати и кои от по-малките формации ще преодолеят 4-процентната бариера. Тук ще очертаем пет основни хипотези:
1. „Още от същото“ - доминирано от ГЕРБ, с министър-председател Бойко Борисов. Такъв вариант изисква участие на „Воля-НФСБ и/или ВМРО, както и участие/подкрепа от „Демократична България“ или ДПС.
2. „Старата песен на нов глас“ - коалиционен формат на ГЕРБ-Демократична България с подкрепа от ДПС или някоя по-малка формация. При тази формула е възможно да бъде излъчен друг министър-председател от ГЕРБ или партийно неангажирана фигура, за да се създаде усещане за политическа промяна.
3. „Отечествен фронт“ - коалиционен формат на БСП, ДПС, „Има такъв народ“, както и евентуално „Изправи се! Мутри вън“ и ВМРО.
4. „Ние сами“ - еднопартийно правителство на малцинството. Такава формула, макар и малко вероятна, би могла да се реализира в два подварианта, при условие, че „Има такъв народ“ остане на заявената си позиция, че няма да влиза в коалиция с ГЕРБ или БСП. Първият подвариант е правителство на ГЕРБ, при условие, че имат 90-95 депутати и получат парламентарна подкрепа от ДБ и/или ДПС, евентуално от „Воля и НФСБ“, ВМРО. Вторият подвариант е правителство на БСП, при условие, че социалистите имат поне 80-85 депутати и получат подкрепа от ДПС, както и евентуално от ВМРО и „Изправи се! Мутри вън“, ако са преодолели 4-процентната бариера.
5. Програмно (надпартийно) правителство – такъв вариант изглежда възможен при относителен паритет между ГЕРБ и гравитиращите около него формации и БСП и другите опозиционни партии. Катализатор на такава формула може да се окаже ДПС, особено ако движението разшири значително своето парламентарно представителство на тези избори.
