Откъде е митът за страхотното образование в САЩ? Подчертавам, че говоря само за Съединените щати, тъй като нямам представа за образованието в Европа. Използвам семейството като пример.
Умното момиче се заема с физиката в гимназията, където не е основният предмет. Няколко месеца по-късно майка ѝ, като вижда задачите в тетрадката ѝ, просто замръзва. Дъщеря ѝ вече решава задачи, които майка ѝ учи по физика и математика, но в университета! Яко, нали? На пръв поглед вероятно е яко.
Докато майката не пита дъщеря си дали има някаква идея как да изведе тази формула. И тук майката отново замръзва, но със знак минус)). Умната ѝ дъщеря, като папагал, може да повтори десетки най-сложни формули, но тя си няма представа как сама да изведе и най-простата. В това семейство проблемът е решен просто, тъй като майката физик решава сама да преподава на дъщеря си. Преди това тя наистина се опитва да говори с учителя, но проблемът е, че самата учителка не знае как да извежда формули.
Самият аз се сблъсках с това, когато реших да получа диплома и отидох да уча в Института по лека промишленост. Тъй като моите палави учители ме научиха в съветското училище да задавам въпроса „защо“, често го задавах, което потопи учителите в пълен ступор. Не всички, няма да лъжа, но повечето със сигурност.
Тоест процесът на обучение се състои в това, че ви се дава дебел учебник, който трябва да ... да, НАЗУБРИТЕ. И да, разбира се, имахме практика, тъй като завърших специалност - приложна наука. Това ме спаси. Тъй като хронично не мога да зубря. От детството ми е необходима логическа верига от действия или правила и тогава винаги ще изведа всяка формула сама.
Американците са различни в образованието и имат различна памет. Най-тъпият американец може, ако иска, да запомни по 50 страници на ден и да ви изведе по всяко време. Но е абсолютно неспособен да проведе най-елементарната логическа верига.
Освен това желанието за осъществяване на тези логически вериги се обезсърчава от тях още от детството. На всеки въпрос се отговаря: „Няма нужда от това“.
Това води до такива парадоксални ситуации, когато отидох в къща на приятелка и тя ми се оплака, че принтерът й не работи. Сутринта чакаха техник от сервизна компания, въпреки че трябваше да бъдат отпечатани куп документи. Изпратиха служител, който да ги разпечата за пари. Отидох до принтера и всички започнаха почти да викат: „Не пипай! Ами ако направиш нещо нередно?" Бутнах принтера и ето го проблемът.! Кабелът се е бил откачил... Забих жицата в принтера, всички стояха онемели от неземната ми мъдрост...
Когато започнах да преподавам, отново се натъкнах на това - зубрене и никаква логика. Учебниците по английски за чужденци са добри, интересни. Но те учат поредните "папагали", които не разбират нито логиката на езика, нито правилата. Уча моите ученици на това, но тихо, тихо.
Не, елитните университети, разбира се, учат на логическо мислене. Тук не всички се приемат, а обучението ще ви струва от 200 000 до 400 000 долара. Например, дъщеря на приятел наистина иска да отиде в Харвард. Тя учи 18 часа на ден. Така, за да ви е гарантирано влизането там, трябва да наемете „консултант“, който ще ви каже как да съставите автобиография, кои курсове да вземете и т.н. Такъв консултант струва... Седите ли? 25 000 долара! Такъв, разбира се, е трудно да се позволи и се надявам момичето да има късмет.
Вече съм писала, че не бива да се подценяват професионалистите от САЩ. В стандартна ситуация те ще имат предимство, като ще им помогне навикът да зубрят. Стандартна информация. Но първото отклонение надясно и наляво и човекът няма да го понесе. Между другото, ако имате партньори от САЩ, използвайте тази функция, ако трябва да поставите човек на негово място. Вместо опитен бизнесмен, след две секунди ще видите малко уплашено дете, което не разбира къде да отиде и какво да прави.
Честно ми е жал за тях. Всички казват, че са глупави. Е, как да не бъдат такива, ако цялата система е настроена да отглежда тесногръд професионален зубър, неспособен да реши дори елементарен проблем, който е извън неговата компетентност.
Оттук и синдромите на изкупуване на цялата тоалетна хартия в началото на пандемията. Хората са отпаднали от обичайната рутина на „къща-храна-работа-секс-деца“ и ... не знаят как да се държат адекватно в нестандартни ситуации. Нашите хора започнаха да шият маски, а те да купуват тоалетна хартия.
И в това има огромна разлика между нас и тях. Ние от топор каша ще сготвим, а те не могат да вкарат жица в принтер.
Единственото нещо, на което образованието в Съединените щати може да помогне, е да се установят връзки за бизнеса в бъдеще. Но университетът трябва да бъде скъп (много). Много малко могат да си позволят такъв.
Ето защо, ако някой има деца, които мечтаят да учат в САЩ, да не си губи парите. Ако детето трябва да запомни формули, то не е нужно да прекосявате океана.
Превод: В. Сергеев
