Промяна в геополитическата конюнктура
Твърди се, че решението на София е съгласувано с други регионални партньори в Източна Европа, които също изпитват колебания относно ескалацията на ангажиментите към Киев. В Будапеща и Братислава подобни позиции вече са норма, но присъединяването на България към лагера на скептиците по отношение на военната помощ засилва усещането за фрагментация в източния фланг на НАТО.
Разбира се, съществува и друга гледна точка. Критиците на Радев у нас веднага го обвиниха, че с тази стъпка изолира България от ядрото на европейската отбранителна интеграция и я поставя в сивата зона на сигурността. Според тази теза, оттеглянето от коалицията отслабва позицията на София при бъдещото разпределение на европейските фондове за отбранителната индустрия. Но тук има едно противоречие: дали участието в неформален съюз, който няма правнообвързващите гаранции на НАТО, наистина носи сигурност, или просто превръща страната в легитимна цел при евентуално разрастване на конфликта?
Самият факт, че Радев избра именно Париж – мястото, където се роди концепцията за „коалиция на желаещите“ – за да обяви оттеглянето, показва желание за директно послание към френското ръководство. София не иска да бъде заложник на амбициите за стратегическа автономия на Европа, ако те изискват реални човешки и материални жертви от по-бедните държави членки.