Бюджетният импулс — мащабните държавни поръчки, капиталовите участия и социалните трансфери — остава главният двигател, поддържащ стопанския оборот през последните две години. Без тази държавна намеса вътрешният пазар трудно би задържал положителна траектория при наличните външнотърговски ограничения.
Проблемът е в структурното противоречие: фискалната политика налива ресурс в определени отрасли, докато паричната политика се опитва да "охлади" общата температура на икономиката.
Тази двойственост създава неравномерно разпределение на капиталите — секторите с държавен ресурс продължават да наддават за ресурси, докато гражданските отрасли са принудени да съкращават инвестиции поради скъпото банково финансиране.
Пазарът на труда и структурните тавани пред разширяването
През лятото бе отчетено известно "охлаждане" на пазара на труда. Терминът се използва от икономическото министерство за обозначаване на спирането на екстремния ръст на заплатите, предизвикан от недостига на персонал. Изключително ниските нива на безработица обаче продължават да поставят физически праг пред разширяването на дейността на частните компании.
Ако липсва свободна работна ръка, ръстът на БВП може да се поддържа трайно само чрез повишаване на производителността на труда. Последното изисква технологична модернизация и дългосрочни капиталови вложения — процес, който не става за едно тримесечие.
Данните за третото тримесечие ще покажат дали постигнатите 1,3% са устойчив тренд или представляват краткотраен скок, движен от сезонни фактори и изпомпване на бюджетни средства.
