Законодателният рамков сблъсък: REPO срещу Наказателния кодекс
Конфискацията на частни и държавни руски активи на Запад не се случва в правен вакуум. През април 2024 г. конгресът на САЩ прие закона REPO (Rebuilding Economic Prosperity and Opportunity for Ukrainians Act), който дава правомощия на щатския президент да конфискува суверенни руски активи под американска юрисдикция.
От своя страна Русия прие редица укази (включително Указ № 302 и Указ № 430), които позволяват въвеждането на временно управление върху активи на компании от т.нар. „неприятелски държави“ (като Uniper, Fortum, Danone, Carlsberg). Също така бяха създадени сметки от тип „С“, в които се блокират средствата на западни инвеститори без право на извеждането им извън страната.
Наказателното дело срещу администрацията на САЩ стъпва на логиката, че всяко разпореждане с конфискуван руски капитал извън граница е престъпление по руския НК. И малко вероятно е някой в САЩ да се яви пред руски съд, това дело създава правно основание за евентуални реприватизации, конфискации или запори на западно имущество, намиращо се на територията на РФ или в приятелски за Москва държави.
Какви са реалните възможности за изпълнение
Присъдите за задочно арестуване или задочно осъждане са стандартен инструмент в руската съдебна практика през последните години, особено спрямо чуждестранни политици и съдии от Международния наказателен съд (МНС).
Скептиците посочват, че решенията на московския съд нямат правна сила в западните държави. Но геополитическата сметка на Москва може да съдържа друг компонент:
- Създаване на реципрочен юридически прецедент за конфискация на останалите западни активи в Русия.
- Правен натиск върху компании от трети страни (в Азия, Близкия изток и Латинска Америка), които имат бизнес както в Русия, така и в САЩ.
- Потенциално задействане на двустранни споразумения за правна помощ с държави от БРИКС или ШОС.
Дали тези стъпки ще имат реален икономически ефект, или ще останат само инструмент за вътрешна пропаганда и дипломатически натиск, зависи изцяло от това доколко Москва ще успее да наложи сродни правни стандарти сред партньорите си от Глобалния юг. Международната правна система вече не е единна, а се разпада на регионални юрисдикционни блокове, където всяка страна прилага собственото си наказателно право извън пределите на държавните си граници.
