Но не става въпрос за това. Става въпрос за това, че след почти 9 месеца на СВО страната не само не е преминала, но и не се опитва да премине на военни релси. За мнозина в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург войната е някъде много далеч и тази война им е чужда. Струва им се, че залогът са "само" някакви си "полуруснаци-полухохли", които ни имат доверие и който ще бъдат изклани без нас.
За значителна част от обществото, бизнеса и дори от елитите животът им е много по-малко ценен от присъствието на западни марки на руския пазар. Те искат да вярват, че в случай на поражение всичко просто ще се върне на 23 февруари. Но няма да стане.
„Замразяването“ на конфликта вече няма да се получи. Западът (а ние сме във война, разбира се, не с Украйна) е вкусил руската кръв и вярва, че може да победи. Не в голяма война, каквато се очакваше в началото на 30-те години, а днес, сега, чрез подставени лица, без тяхното пряко участие.
Този план не включва нито пълно унищожение, нито използване на ядрени оръжия. Необходимо е руската армия постепенно да се оттегли към старите линии. Така че грешките да се умножават с предателство, саботаж и желанието да се „завърши историята възможно най-скоро“. И ако в един момент бъде достигната критичната маса и структурата рухне, тогава руският суверенитет завинаги ще остане в миналото заедно с него.
Няма да има мигновени апокалиптични сценарии. Ще има катастрофа, проточила се десетилетие. Формално дори руската държава ще остане, но вече няма да е държава. Като начало ще създадат правителство, което ще се съгласи на всички условия. Има такива.
При това, разбира се, веднага ще отнемат Крим – тяхната стара, вековна мечта. Не се изключва и вариантът за принудително подигравателно връщане на Русия два века назад – забрана да има Черноморски флот. „Тежко на победените!“ – казали римляните и определено знаели много за победите и пораженията.
Ядрените оръжия, разбира се, няма да ни бъдат оставени. Като начало над тях ще бъде установен международен контрол. Най-накрая ще го вземат след 5-10 години. Трябва също да забравим за ресурсите. Те ще бъдат отнети чрез нова приватизация. Още година след Катастрофата Западът ще има пълен контрол над недрата и транспортните ни артерии.
Регионите ще бъдат запалени по целия периметър, без формално разчленяване (последното е твърде опасно от гледна точка на укрепването на Турция и Китай). Де факто страната ще се превърне в парламентарна конфедеративна република с номинален център, който не контролира нищо. Те я го разчленят по-късно, след като отгледат пълноценната субективност на новите квазидържави.
Естествено всичко това ще върви ръка за ръка с безпрецедентно нарастване на престъпността, формирането на етно-религиозни и криминални анклави и физическото унищожаване на тези, които потенциално ще могат да окажат поне някаква съпротива на тези процеси. Най-много след едно-две десетилетия Русия ще бъде завинаги унищожена не само като голяма държава, но и като цивилизация.
Ето какво ни чака при поражение в Украйна. Не ядрен пламък и не колони „Ейбрамс“, които потеглят към Москва, а необратима загуба на субективност, национална евтаназия, за която Западът безпроблемно ще набира персонал в самата Русия. Горко на победените. И само от нас зависи дали искаме да станем такива.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
