През последното десетилетие средно 180 хиляди души годишно напускат Германия, за да живеят в друга държава, 129 хиляди се завръщат. Три четвърти от тях са висококвалифицирани специалисти. Това са първите данни, публикувани в проучване, проведено от университета в Дуйсбург-Есен съвместно с Федералния институт за демографски изследвания.
Повечето емигранти живеят в чужбина за ограничено време. Следователно, статистиката показва, че всяка година Германия я напускат 51 хиляди жители. „Има такъв отрицателен миграционен баланс на собствените граждани във всички развити страни“, обяснява Андреас Ет. ръководител на изследователския екип от Федералния институт за демографски изследвания. Човек може да говори за изтичане на мозъци, когато повече висококвалифицирани специалисти напуснат страната, отколкото се завръщат. „Но нашето проучване едва ли потвърждава това“, отбелязва Ет. От тези, които напускат Германия, 76 процента са с диплома за висше образование, сред „завръщащите се“ 68 процента са завършилите университет.
Ученият посочва, че ситуацията с миграцията трябва да се разглежда като цяло, като се вземе предвид колко чуждестранни специалисти идват в Германия. Тук балансът е положителен. Аргументите му се споделят от Вернер Айххорст от Института за проучване на перспективите на пазара на труда (IZA): „Не може да се каже, че губим 51 000 специалисти завинаги и следователно има недостиг на персонал на пазара на труда.“ Ученият не вижда причина за паника. Според неговите оценки броят на тези, които напускат Германия да живеят в друга държава, е много ограничен: приблизително един процент от общото население на Германия в трудоспособна възраст.
Ръководителят на Института за световна икономика в Кил Габриел Фелбермайер приема тези цифри с голям скептицизъм: „През последните десет години загубихме половин милион души. Три четвърти от тях са висококвалифицирани специалисти. За германската икономика, която зависи до голяма степен от висококвалифицирания персонал, това е лоша новина. " Според него загубата на трудови ресурси не може да бъде компенсирана за сметка на мигрантите, тъй като не всеки има необходимото ниво на образование.
Все още е трудно да се каже дали специалистите, напуснали Германия, работят в чужбина в области, в които самата Германия няма персонал - данните остава да бъдат анализирани.
Защо и накъде отиват германците
Какво би могло да насърчи тези, които са напуснали, да се върнат обратно в Германия? За да направите това, трябва да разберете как те са привлечени от живота в чужбина. Изследователите са интервюирали повече от десет хиляди емигранти. Основната причина е работата: за почти 60 процента тя стана основна причина за преместване. Важен аспект е заплатата. Средно немските специалисти в друга държава получават нетни 1200 евро повече. Дори като се вземе предвид фактът, че разходите за живот са по-високи, отколкото в Германия, има полза. Почти половината от анкетираните също се интересуват от фактори като метеорологичните условия, различния начин на живот или възможността да придобият нов опит. Един от всеки три се е преместил поради семейни причини, например, защото партньорът е от друга държава. Една трета се дължи на факта, че партньорът в живота получи предложение за работа в друга държава. Недоволството от живота в Германия е от най-малко значение - 17 процента от анкетираните са посочили тази причина.
Най-популярната страна е Швейцария, следвана от САЩ, следвана от Австрия и Обединеното кралство. Въпреки факта, че жените пътуват наравно с мъжете, доминира класическият модел, в който кариерата на мъжете играе решаваща роля. Жените отново започват да работят след завръщането си в Германия.
„Просто квалифицирани специалисти с висока мобилност могат да избират къде да работят и да вземат решения в зависимост от това как възможностите за кариера се комбинират с перспективата за личната житейска ситуация в определен период“, казва Вернер Айххорст. Ключови фактори са грижите за децата и жилищата. Според Айххорст германските политици трябва да създадат привлекателни условия в страната не само за компаниите, но и за служителите.
Как да се реши проблемът с отлива на кадри
Габриел Велбермайр, президент на Института за световна икономика, изтъква важността на финансовия аспект: „Германия има високи данъци и сметки, а заплатите на висококвалифицираните служители са сравнително ниски“. Той предлага да вземе пример от Скандинавия и да се освободят за известно време тези, които решат да се върнат в Германия от задължителните осигуровки или да им се намалят размера на вноските, както и данъка върху дохода.
Освен това икономистът смята, че условията за работа в академичната среда - университети и изследователски организации - трябва да се подобрят: „В чужбина има повече шансове да напреднете в тази област, да направите научен пробив, да си направите име, защото научните институти често са по-добре оборудвани там.“ Той посочва Швейцария като положителен пример. Благодарение на големите инвестиции през последните 10-15 години популярността на швейцарските университети сред чуждестранните преподаватели нарасна значително.
И според Вернер Айххорст германските университети не могат да бъдат наречени добър работодател. Често трудови договори се сключват за кратки периоди - до няколко месеца. Младите служители нямат увереност в бъдещето. От друга страна, експертът от Института за проучване на перспективите на пазара на труда подчертава по отношение на културата на работа, Германия също има козове. Икономистът счита правната безопасност и социалната сигурност за предимства, които играят важна роля предимно за семействата. Експертът от Института за проучване на перспективите на пазара на труда смята, че самите работодатели биха могли да повишат своята привлекателност, като дадат на служителите възможност да работят известно време в чужбина. Аргументът му е, че участвайки в международни училищни обмени, след като е учил семестър в друга държава, специалистът очаква компанията да бъде по-отворена и гъвкава.
Във всеки случай всички експерти са съгласни, че е невъзможно и безсмислено да се предотврати преместването на специалисти в друга държава. „Живеейки в чужбина, човек натрупва впечатления, опит, научава се да се справя с хора от различна култура - всичко това ще е полезно, когато се върне - и за него, и за икономиката“, не се съмнява Айххорст.
Превод: В.Сергеев
