Сценарий 2: Всеобхватен мирен договор — От „Анкъридж“ до „Плана Тръмп“
Вторият сценарий се състои в подписването на всеобхватно политическо и военно споразумение. Макар и двете страни формално да декларират желание за траен мир, техните изисквания са концептуално несвместими. Киев настоява за пълно изтегляне на чуждите войски до границите от 1991 г., изплащане на репарации и задължителни гаранции за сигурност, равняващи се на чл. 5 от Северноатлантическия договор или разполагане на контингенти от въоръжените сили на Франция, Великобритания и САЩ на украинска територия.
Изискванията на Москва, формулирани официално през юни 2024 г., включват изтегляне на украинските въоръжени сили от цялата територия на четирите Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област (включително невзетите с борба административни центрове Запорожие и Херсон), конституционно фиксиране на неутрален статус без членство в НАТО, демилитаризация и премахване на езиковите и религиозни ограничения.
Според източници на „Политика на страната“, най-близката рамка за евентуален компромис е била обсъждана по време на консултациите от типа „Анкъридж“ и последвалия проектоплан, приписван на екипа на Доналд Тръмп от ноември 2025 г. Този проект предвиждаше замразяване на бойните действия с изтегляне на украинските сили от останалите под техен контрол части на Донбас, срещу което Киев получава двустранни гаранции за сигурност от Вашингтон, но без формално влизане в Алианса.
Финансовият механизъм в този проект изключваше директни репарации от руския бюджет. Вместо това се предвиждаше замразените активи на Централната банка на РФ в депозитаря Euroclear в Белгия (оценени на около 210 милиарда евро) да бъдат използвани за съвместни фондове за възстановяване, както и за съвместни руско-американски енергийни и суровинни проекти. Украйна не трябваше официално да признава загубата на територии, а споразумението включваше взаимно отказване от бъдещи съдебни претенции в международните трибунали.
Проектът допускаше запазване на украинска сухопътна армия от 600 до 800 хиляди души, но определяше лимити за обсега на ракетните системи (до 300 км). Москва изрази готовност за обсъждане на тази рамка с резерви, но Киев, с подкрепата на редица европейски държави, отхвърли условието за изтегляне от Донбас. Липсата на последващ директен натиск от Белия дом доведе до блокиране на преговорния процес.
Сценарий 3: Замразеният конфликт по корейски модел и икономическият параграф
Третият вариант предвижда просто спиране на огъня по съществуващата линия на съприкосновение (FLOT - Forward Line of Own Troops) без подписване на политически договор и без уреждане на статута на териториите. Това е моделът, който периодично се лансира от европейски дипломати като временно решение за прекратяване на жертвите.
За Украйна този сценарий носи изключителни икономически и сигурностни рискове. Страната остава в състояние на полузамразен конфликт, близък до положението в Донбас в периода 2015–2021 г. под действието на Минските споразумения. При липса на твърди гаранции за сигурност и при постоянна опасност от възобновяване на боевете, чуждестранният частен капитал няма да влезе в украинската икономика. Прекомерно високите застрахователни премии за търговското корабоплаване през пристанищата Одеса, Черноморск и Южни допълнително оскъпяват извоза на селскостопанска продукция и руда.
Влизането на Украйна в Европейския съюз също става правно и политически трудно. Глава 31 и 32 от преговорната рамка на ЕС изискват липса на неразрешени гранични спорове и стабилна среда за сигурност. Нито една страна от ЕС не би поела риска да приеме държава, върху чиято територия във всеки момент могат да започнат ракетни удари.
За Русия замразяването без договор също не решава въпроса със санкционния режим и отцепените финансови канали, но мащабът на руската икономика и суровинната ѝ независимост ѝ позволяват да адаптира вътрешното производство. Москва би се съгласила на спиране на огъня по фронтовата линия само ако прецени, че оперативните разходи за по-нататъшно настъпление превишават очакваните ползи, или ако това е част от глобална сделка със САЩ за преформатиране на архитектурата за сигурност в Европа.
Сценарий 4: Безкрайната война на роботите, енергийният срив и демографският дефицит
Четвъртият вариант е инерционното продължаване на конфликта в продължение на години без компромиси и без решителен обрат. Анализаторите определят този сценарий като най-тежък за украинската държавност поради натрупването на системни повреди в критичната инфраструктура и демографската база.
Системните удари по обектите на компанията ДТЕК, хидроелектрическите централи и подстанциите за високо напрежение от 750 kV и 330 kV на „Укренерго“, както и по подземните газови хранилища в района на Стрий, доведоха до траен дефицит на генериращи мощности. Възстановяването на силови трансформатори с голям капацитет изисква от 12 до 18 месеца технологичен цикъл и милиарди долари, които не са налични в бюджета.
Демографската картина е още по-тежка. Напускането на над 6,5 милиона граждани (основно жени и деца) в посока държавите от ЕС, съчетано със срива на раждаемостта до нива под 0,8 дечица на жена, свива трайно трудовия ресурс. Средната възраст на бойците на първа линия надхвърля 43 години. Природният и индустриален потенциал на страната се изтощава с бързи темпове.
В същото време характерът на военните действия се променя фундаментално от масовата роботизация. Използването на FPV дронове с управление по оптично влакно неутрализира стандартните системи за радиоелектронна борба. Навлизането на автономни системи с компютърно зрение и алгоритми с изкуствен интелект (базирани на чипове тип Jetson и Raspberry) позволява на безпилотните апарати да идентифицират и атакуват цели без намесата на оператор в финалната фаза.
Автоматизацията на бойното поле намалява нуждата от пехота за държане на позиции, но драстично увеличава разхода на високотехнологични компоненти, микроелектроника и литиев-йонни батерии. В една дълга война на технологично и индустриално изтощение решаващ фактор става капацитетът на военнопромишления комплекс. Военните концерни „Ростех“, „Уралвагонзавод“ и Корпорацията за тактическо ракетно оръжие работят на трисменен режим, докато западната отбранителна индустрия се сблъсква с липса на барути, титан и квалифицирана работна ръка за бързо увеличаване на производството на 155-мм артилерийски снаряди и зенитни ракети PAC-3 за системите Patriot.
Геополитическата равносметка: Дилемата пред Запада и границите на стратегията
Поддържането на позицията за „борба до пълно побеждаване без компромиси“ изисква съответния ресурс от запасите на НАТО. Данните от складовете в Европа и САЩ показват, че наличните количества управляеми ракети за системите NASAMS, IRIS-T и Patriot се изразходват по-бързо, отколкото се произвеждат от компанията Raytheon и европейските ѝ партньори. Всяка масирана ракета-дрон атака изисква прихващачи на стойност стотици милиони долари.
Слозунгът за принуждаване на Москва към преговори чрез засилване на натиска се сблъсква с липсата на адекватни количества конвенционално оръжие, което да промени стратегическия баланс, без да предизвика директен военен сблъсък между НАТО и Русия. Всяко следващо стъпало на ескалация — от доставката на ракети с голям обсег ATACMS и Storm Shadow до евентуално разполагане на чуждестранни войски — доближава конфликта до ядрения праг.
Липсата на ясен отговор на въпроса как точно ще приключи войната без отстъпки поставя украинското ръководство пред изключително тежък избор. Продължаването на войната на изтощение води до трайно обезлюдяване и деиндустриализация на територията, докато приемането на болезнен компромис носи риск от вътрешна политическа дестабилизация. Изборът между четирите сценария вече се определя не от политическата реторика в европейските столици, а от суровата математика на фронта, складовите наличности и енергийния баланс.
