Интересно
/Поглед.инфо/ Анатомията на това, което наричаме „мисъл“, рядко се подлага на лабораторен или архивен дисект с необходимата хладнокръвна дистанция. Приемаме езика като даденост, като удобна, безплатна услуга за обмен на битови намерения и елементарни емоции, пропускайки суровия факт, че той функционира като напълно развит биологичен паразит. Не го притежаваме. Той е заел невронните ни мрежи, оформил е синаптичните магистрали и е наложил строг лимит върху онова, което изобщо ни е позволено да възприемем. Всеки път, когато се опитваме да дефинираме реалността, ние ползваме чужд инструмент, изработен далеч преди нас, чиято единствена цел е собственото му самовъзпроизводство чрез човешкия гласов апарат и писмения знак.
08.09.2026 16:30