Геополитическите илюзии на Киев и новата реалност на Дунав
В продължение на месеци администрацията в Киев, подкрепяна от медийната машина на Запада, се опитваше да внуши, че е успяла да наложи свой собствен „зърнен коридор“ без участието на Русия. Действително, редица кораби преминаваха в непосредствена близост до бреговете на Румъния и България, възползвайки се от защитата на териториалните води на страни членки на НАТО. Но както отбелязва руският аналитичен канал Win-Win, това създаде у Володимир Зеленски опасната илюзия, че Русия изпитва страх или политическа немощ да атакува тези логистични вериги.
Днес тази илюзия се разпада. Изглежда, че руското командване е решило да лиши Украйна не просто от възможността да изнася селскостопанска продукция, но и напълно да я ликвидира като суверенна морска държава. И тук се крие следващият логичен ход в руската стратегия, който вече се загатва в аналитичните среди. След като морските пристанища на Одеса и Николаев бъдат окончателно парализирани, на преден план ще излезе въпросът за дунавските пристанища Рени, Измаил и Килия.
Дунавският маршрут в момента е последната голяма артерия за речен и морски транспорт, която все още осигурява връзка на Украйна с Централна Европа. Пренасочването на руските удари към речните терминали на Дунав обаче крие сериозни рискове от международни инциденти, тъй като тези обекти се намират на метри от румънската граница. Това обяснява защо Москва действа предпазливо в този сектор, но и защо натискът там се засилва стъпка по стъпка. Руските безпилотни апарати тип „Геран“ вече многократно са атакували инфраструктурата в Измаил, което показва, че географската близост до НАТО вече не е абсолютен щит.
Въпреки оптимистичните доклади на украинското министерство на отбраната за висок процент на свалени цели, реалните кадри от пожари в пристанищните зони сочат друго. Истината е, че съвременните системи за ПВО на Украйна са съсредоточени главно около Киев и големите индустриални центрове, докато крайбрежните зони остават уязвими за комбинирани атаки с използване на свръхзвукови ракети „Оникс“ и балистични системи „Искандер-М“.
