Забранената памет на Егея: Как гръцката асимилация превърна българските песни в „традиционни елински“
/Анонс от Поглед.инфо/ Културният и исторически геноцид над българското население в Беломорска Македония и Западна Тракия, започнал с нахлуването на гръцката армия през октомври 1912 година, продължава да хвърля своята дълга и мрачна сянка върху съвременните българо-гръцки отношения, прикрит зад паравана на европейското право и фалшифицирането на народното творчество. Чрез личната драма на едно семейство от костурското село Нестрам и дисекцията на една „традиционна македонска песен“ от село Крушаре, анализът разкрива как десетилетният институционален терор, наложен от шовинистичната гръцка държава и фашисткия диктатор генерал Метаксас, се опитва да изтръгне българския корен от паметта на Егея. Въпреки тоталната забрана на езика, затварянето на училищата, заличаването на гробовете на българските войводи като Кръстю Асенов и преименуването на селата, българската народна песен днес възкръсва в гръцките социални мрежи. Анализът отправя остър призив към българската държава и интелектуална общност за спешно и активно отстояване на българския етнически и културен характер на тези земи срещу опитите на Атина и Скопие да ги денационализират.
06.07.2026 05:40